Забравените зеленчуци … супа

Седя вече не знам колко време пред монитора… дни и не знам нито от къде да започна, нито как.

Не че нямам какво да напиша, напротив, точно обратното. Толкова много неща се случиха за тези месеци (кога се изнизаха толкова бързо, като миг) в които не можах да отделя мъничко време, за да се появя тук и сега мислите ми препускат една през друга и всяка една, хем иска да излезе на бял свят, хем не чак дотам. Естествено няма как да споделя всичко, пък и като че ли, не е нужно да занимаваш прекалено много хората със себе си, защото иначе ще трябва да седна и да напиша книга, както ме посъветва приятелката ми. Може пък да се получи интересна история или просто поредната човешка история. Всеки си има своите истории и си ги подрежда грижливо в някое чекмедже  или на някой рафт в кухнята.  Не знам как така се получава, сигурно е съдба, моята съдба, но всяко нещо се появява супер интересно в живота ми, не ми е скучно, но го разбирам след време. Тази супа също си има своята дълга  история. Понеже не е моята история, затова не мога или мога, но по- скоро не искам да я споделя, защото така е редно, да запазим уважение към чуждите истории, които са ни споделили. Да оставим историите да си почиват там където са и да отидем в моята кухня. Там ще ви разкажа, как тази супа се появи в моето меню и се настани трайно там.

Супа и то не каква и да е, а много лесна, много бърза и мноооооого вкусна. 

Преди пет месеца я опитах за първи път на обяд при една испанка и след първата лъжица, първите ми думи, последвани  от поток от думи 🙂 🙂  бяха “Какво има в тази супа???“  Толкова бях изненадана или пък не, от простотата на нещо толкова вкусно, че веднага купих зеленчуците и се пробвах в моята кухня. А зеленчуците…. Защо забравените зеленчуци? Я сега се замислете, колко от вас използват пащърнак и алабаш в кухнята си ??? ….. Защото аз, преди да опитам тази супа, никога. Голяма грешка. Малко за тях можете да прочетете тук . Тези два забравени зеленчука променят изцяло вкуса на всяка манджа. Ето как започнах да я правя всяка седмица. Оказа се, че това е най- новият ми приятел, който ме спасява напоследък, винаги имам нещо вкусно и полезно в хладилника, защото и аз си имам дните, когато не ми се готви, поради една или друга причина. Има и още една причина винаги да имам тенджера с нея в хладилника. Вече се уморих да се боря със семейството ми, кой какво да яде и до колко това ще им навреди. Знам, че каквото и да изберат, поне едно нещо са хапнали, което  да е добре за тях. Така и вълкът сит и агнето цяло 🙂 😉

 Та дайте сега да видим какво е нужно и как се прави тази супа, която ми открадна сърцето.

Продукти

1 броколи

1 тиквичка

1 корен пащърнак

1 глава алабаш

2 моркова

1 кромид лук

2 бр лук ешалот

4 бр праз лук (бялата част)

4 скилидки чесън (може и повече)

черен пипер

сол

1,5 л вода

dsc_0064-copie

… и целина

dsc_0066-copie

Зеленчуците се почистват и нарязват …

няма значение как, ще се пасират, просто ги нарежете така, че да ви е удобно на вас и да не си губите излишно времето

Поставят се в тенджера и се заливат с предварително кипналата вода. След като водата кипне отново със зеленчуците, се намалява котлона и се оставят за 10-ина минути. Трябва да са леко сварени зеленчуците, да останат хрупкави, почти сурови.

dsc_0068-copie

Пасират се и супата се овкусява със сол и черен пипер.

dsc_0070-copie

**Опитвайте, защото трудно се намира баланса със солта при разнообразието от зеленчуци. Ако не е добре овкусена, супата ще си загуби цялата магия.

** Пробвала съм и с други подправки…. НЕ, само сол и пипер са си напълно достатъчни . Всичко останало променя и закрива вкуса и най- вече аромата на  зеленчуците, а точно в това се крие чара  на супата.

**Ако искате можете да добавите накрая малко кубче, колкото орех масло. Обаче и без него си е екстра, аз не намирам кой знае каква разлика , затова при мен няма масло.

** Супата може да се съхранява до 4-5 дни в хладилника ( най-отдолу, там е най- висока температурата, студено искам да кажа 🙂  ) или да се замрази в кутии и само да се притопля. Така правех по време на химиотерапята ми, защото не знаех какво ще ме очаква на следващия ден. Някои манджи си променят вкуса след като веднъж са били замразени . Това е хубавото при тази супа, че в този случай си запазва всички качества. Така може да се приготви и по-голямо количество. 

dsc_0079-copie