Влажен шоколадов сладкиш без брашно

Сладкиш, които ме изненада с вкус, текстура и аромат.

Творение дошло изневиделица в главата ми, сигурно и затова съм супер, супер доволна от резултата. Досещате се какво е усещането, когато се роди нещо изпод пръстите ви. Знаете вече колко обичам сладичко, как ми липсва и колко са ценни за мен в случая такива моменти и открития. Седя си аз в студения съботен ден и ми е гадно и криво, защото съм на крачка да се разболея, а идеята е да прекарам деня в леглото и се рея из рецептите в един вегански блог, попаднал ми случайно пред погледа в  Pinterest  докато си допия кафето. Просто убивах време. Нямах желание изобщо за правене на каквото и да било. Нищо подобно обаче, разглеждайки снимки, изведнъж леко започна да се заражда нещо в главата ми и то без да се усетя. Не знам дали и на вас ви са се случвали такива моменти, но на мен ми идват от време на време такива прозрения, както съм споменавала и преди. Тогава за секунди ми се качва адреналина. Сега разбирам какво им е на писатели, художници, музиканти и т.н. Затова и аз скочих с лист и химикал и веднага си записах връхлетялата ме идея, че всичко може и да отлети така бързо, както е и дошло. Така се роди този сладкиш, които всъщност може да бъде и сладки. Направих ги и по двата начина, като сладки и като сладкиш.

Резултата

Как го описа Емил, без да знае какво има в сладкиша и как е направен.

“Първо усещаш портокал, след това вкусът  на кекс и тука се объркваш,  не е кекс, защото е много влажно и много меко. След това има нещо хрупкаво… ядки ? Много различни усещания  и се объркваш от всичко това“ 

Наистина беше много объркан и когато го попитах харесва ли му, отговорът беше 50/50 , но действията му показаха обратното, всъщност, ако не го бях спряла, щеше да изяде всичко наведнъж. Когато му го казах се смути. Тогава видях в очите  му цялото това объркване. Битката, битка между вкус, усещане и разум. Да счупиш всичко познато до тук е объркващо. Борбата между сетивата ти да го приемат, но разума… не. Тук се замислих…….

Дали би ви харесало на вас ?

Имам само един отговор на моя въпрос.

Трябва да обичате такива неща, иначе или няма да ви хареса, или реакциите ви ще са както при Емил. В едно обаче съм сигурна. Веднъж опитате ли го няма спиране просто. Посягате към следващото парченце, без да се усетите.

Как го описахме аз и Жорко…  вкусно на 100%

Ако успях да запаля любопитството ви, ето какво ще ви е нужно…

Продукти

1ч.ч. = 250мл

4 сладки картофа с тъмната сърцевина

1 ч.ч. овесени люспи (не ядки, не трици)

1 ч.ч. пюре от ябълки

4 с.л. смлени лешници

3 с.л. слънчогледови семки (сурови)

2 с.л. чия

2 с.л. какао без захар

(Van Houten)

1 с.л. смляно ленено семе

1 с.л. сироп от агаве

1 яйце

1/2 ч.л. канела

1 щ. морска сол

1 кубче масло (15гр)

 1 портокал (кората настъргана)

DSC_0722

Картофите се сваряват и с маслото се смачкват на пюре. Получават се 2 ч.ч. пюре.

DSC_0725

 DSC_0740

Всички продукти се поставят в купа и се разбъркват добре.

DSC_0742

Настъргва се кората от портокала.

DSC_0745

Покрива се сместа с прозрачно фолио и се поставя в хладилника за 1h

DSC_0750

Загрява се фурната на 180° за 15мин

И тук е въпрос на … както ви харесва, така можете да го направите.  Ще ви покажа и двата варианта, пък както си изберете. Като сладкиш… по-лесно. Като сладки… по -удобни за похапване след това.

И в двата случая пекох 1h

Спокойно можете да отворите фурната и да проверите степента на изпичане, а тя е, като пипнете да е компактно. Няма да се изсушат много, ще си останат влажни ясно поради каква причина.

Като сладки

DSC_0752

DSC_0753

DSC_0775

DSC_0788DSC_0782

Като сладкиш

DSC_0822

*Формата, която използвах за сладкиша е алуминиева за еднократна употреба с размер 19см/8см

DSC_0827

Advertisements

Палитра от вкусове

DSC_0659

 Пъстра, като палитра и наситена на различни вкусове.

Идеята дойде от ТУК

Марокканский свекольный салат 

В началото мислех да я направя  каквато я видях, защото и така ми харесва, но стана така, че не можах да я приготвя веднага и когато идеята остана няколко дни в главата ми, салатата взе да придобива друг облик.

 Наименованието ѝ привлече… моето внимание, но цвекло, домати, лук, олио, оцет … не ми беше достатъчно.

Затова ето как си представих моята салата

DSC_0688

Продукти

Цвекло

( жълто, розово, червено)

чери домати

червен кромид лук

зелени маслини

листя от целина

магданоз

 спанак

оцет от фурми

( можете да го заместите с балсамико крем или оцет )

зехтин

сол

кедрови ядки

сусам

 Цвеклото се завива в алуминиево фолио и се пече в добре загрята фурна за около… 1h.

DSC_0363

И вече готово

DSC_0646

Лукът се нарязва на кубчета. Магданозът се нарязва на по- едричко. Маслините се нарязват на филийки. Чери доматите на половинки.

DSC_0622

Лукът се овкусява със солта и оцета от фурми

DSC_0636

.В голяма чиния се подреждат листята спанак, а върху тях се разпределя цвеклото, почистено и нарязано на еднакви кубчета.

DSC_0653

Подреждат се и останалите продукти, като аз реших да изглеждат  по този начин.

DSC_0662

 Салатата се подправя със зехтина, оцета от фурми и солта.

И това е моята

 Палитра от вкусове

DSC_0675

Когато я поднесох, я поръсих с кедрови ядки и сусам, но това вече беше зад кадър, защото се бяхме приготвили да похапнем.

А салата е………. уау, супер, жестока, уникално, божествено, невероятно вкусна 🙂

Пълнозърнест ръжен хляб със сушени плодове

DSC_0575

Ммммм… 🙂

Мисля го от  дълго време, а повода за него е  един друг хляб  Pain aux fruits, който си купувам от време на време, когато имам път към една хлебарница в другия край на Брюксел.

Имах оформена идея в главата какъв искам да бъде моят хляб… По възможност пълнозърнест, ръжен (предпочитах го), да е без мая, без глутен… е много исках.  С брашното което мислех да използвам, нямаше как да се изпълнят моите претенции, затова има  участие на глутен, колкото и да не го искам. С времето се уверих, не че съм някоя супер готвачка, но при правенето на хляб си има някакви правила/химия.  Спазиш ли законите на тези правила, няма как да не се получат нещата. Подходих уверено и въпреки това имаше частичка в мен, която не беше много сигурна. Така или иначе няма нищо сигурно в живота, та камо ли в един експеримент. От друга страна вече беше всичко в главата ми и знаех точно, какво и как трябва да направя. Това малко като някакво прозрение… 😉 🙂  Доволна съм от резултата, повече от доволна… направо съм щастлива, защото вътрешното ми усещане и интуиция не ме подведоха за пореден път. Kолко малко му трябва на човек , един хляб и щастието е налице.

Хайде сега да ви запозная и вас с това мое щастие

Продукти

* трите вида брашно са био

200 гр пълнозърнесто ръжено брашно

100 гр бяло брашно Т65

100 гр оризово брашно

1 с.л. смляно ленено семе

4 гр Gomme de guar ( Гуарова гума)

2 щ сол

250 мл вода

2 с. л. олио от рапица

DSC_0537

Сушени плодове

кайсии

стафиди

смокини

фурми

DSC_0530

Ядки и семена

*ядките и семената са сурови

орехи

слънчогледови семки

тиквени семки

сусам

чия

микс семена

(кафяв лен, жълт лен, маково семе, просо, слънчоглед, сусам)

DSC_0534

Първоначално мислех да меся на ръка. Идеята отпадна, защо? Защото, който е работил с  ръжено брашно и то пък пълнозърнесто ще знае колко трудно се получават нещата с него, да не кажа, че и много често, може и да не се получат. За това и не става да се използва само то като вид брашно.  Трябва да има една част друго брашно с глутен, което да подбутне малко нещата. Затова в рецептата присъства бялото брашно, но от друга страна исках да олекотя тестото откъм присъствие на глутен и избрах оризовото брашно. Получи се  баланса, който исках и търсех, но това го разбрах чак след като опитах готовия хляб. С брашното всичко беше ясно и така, реших да използвам машината за хляб.

Трите вида брашно, смляното ленено семе, гуаровата гума и солта се смесват и разбъркват добре. Сушените плодове се нарязват на по- едри парченца и се добавят към брашното. Орехите се нарязват също на едри парченца. Не е нужна прецизност. Нарязаните орехи и семената се прибавят към останалите продукти.

DSC_0543

Всичко се разбърква добре.

DSC_0546

В контейнера на машината за хляб се изсипват водата и олиото от рапица. Прибавя се и брашното.

DSC_0548

Избрах програма за хляб със захар, като първоначално мислех хлябът да се изпече в машината. НО, всеки път има едно но, вече съм патила с ръжено брашно, а и за първи път трябваше да разчитам изцяло на гуаровата гума за втасването. Знаех, че ще имам нужда от време, много време или по- точно да бъде достатъчно, за да се случат нещата както трябва. Видя ми се много кратка тази програма 2h56 и на всички останали програми, които има машината. Реших да я използвам да бърка и да пека във фурната. Така дадох старт. 

Тук една забележка… и на машината и беше трудно да замеси тестото, затова и помагах през цялото време с една шпатула. Солидарност 🙂

Получи се това

DSC_0553

Когато приключи бъркането, тестото се прехвърля на дъска /плот и се оформя с ръце, колкото е големината на формата, която сте избрали.

Не се добавя допълнително брашно, сложете си ръкавици, за да не ви залепва по ръцете.

Не трябва да бъде голяма формата, хляб чудо… няма да стане.

Моята форма е с размер 21см/10,5см

Оформеният хляб се поръсва със сусам и слънчогледови семки, като се притискат леко с ръка, да могат да се закрепят за тестото. Иначе по време на печенето всичко ще падне.

DSC_0559

DSC_0561

Поставя се формата в достатъчно голяма найлонова торбичка и се затваря с клипс. Оставя се така, докато тестото удвой обема си.

При мен това се случи за около 2часа и 30мин. Поставих обаче формата върху радиатора, за да се застраховам един вид. От време на време отварях да контролирам нещата, а и да видя дали изобщо ще втаса. Колко много се зарадвах като видях, че се получава, нямате си на идея. Емоции не ми липсват.

За да не прецакам накрая всичко се отказах от снимките след като видях, че хлебчето е готово и направо го сложих да се пече в предварително загрята фурна на 190° за 40мин.

След като се изпече и извади от фурната се оставя върху решетка до пълното му охлаждане.

DSC_0567

Уф 🙂

 Tова е историята около този  Ръжен хляб със сушени плодове

Сега моето хлебче даже повече ми харесва от този, който си купувам и много съм доволна от този факт. Ще видим какво ще кажат и децата, че те имат база за сравнение, но това утре.

Това е  от утрото

DSC_0606 - Copie - Copie

В резюме

Хлябът е много приятен на вкус. Няма как да се опише усещането от него, просто чуден. Няма да ви стане тежко от него. Влажен и тежък хляб е и затова е хубаво да се реже на тънички филийки. Най-добре това да става с машина, иначе трудно. Когато се нареже изглежда като глетав, но не е. Затова снимах само отчупено парченце, за да добиете по -добра представа как изглежда.

Супа от три съставки

Супа само с три съставки и се приготвя точно за 15мин

Да, правилно сте прочели… за 15 мин

Винаги съм обичала супи, но в детството ми не съм припадала по тях, че и в по-късен етап от живота ми. Както сега са и моите деца. Е, сега нещата са съвсем различни. Супа може да се направи от всички зеленчуци, стига човек  да ги обича и да бъде отворен за резултата, който се получи, иначе  вместо ефект, става дефект.

Имах съвсем различни идеи в главата, но те се промениха след като отворих хладилника, а там се мъдреха праз и целина, които беше желателно  по-скоро да им се намери приложение. Така плановете ми направиха лек завой… към следващата рецептата

Продукти 

2 бр праз лук

(от по -големите или 4 бр от по-малките, за предпочитане само бялата част)

8 стебълца целина

( бяла, не  зелената)

1 бр лук ешалот

сол

черен пипер

(микс)

1,5 л вода

масло

(колкото орех)

Това е

Почистват се зеленчуците и се нарязват… хоп, хоп и в тенджерата. Заливат се с предварително кипналата вода. Оставят се да къкрят на слаб огън 7-8 мин

DSC_0483

след което се пасират

Овкусява се  със сол и пипер. Добавя се мааааалко масло 🙂

И супата е готова

DSC_0492

Опитах я и … ами страхотна, ноооооо

DSC_0512

нали  обичам подправките и особено две от тях са ми голямата слабост. Слагам ги почти на всяка манджа, почти, даже преди няколко дни и боба се запозна с тях, след което дом съвета се пройзнесе, че боба бил невероятен 🙂  Така че не се стърпях и ги добавих и тях.

Ras el hanout

Garam Masala

IMG_7387

Ако ви се намират под ръка и ги обичате, добавете ги, но и без тях супата е страхотна.

Мъфини с парченца шоколад и компот от ябълки

От къде да започна …

Тези мъфини имат много истории и много “лица“. С времето се надявам да ви покажа всичките им вариации, а сигурно ще разкажа и историите към тях 🙂 .

 Днес направо към рецептата от която се получи този резултат.

Кремообразна вътрешност с шоколад… бяха изядени за нула време.

DSC_0462

Продукти

200 гр бяло брашно Т65 био

(Защо бяло брашно Т65, като не е добре за мен и защо био ? Бялото био брашно Т65 е по-различно от това което ще намерите в търговските вериги магазини. То е с по-тъмен цвят и с не толкова добри пекарски свойства, въпреки че  има по-малко пепелно съдържание, но е така, защото не е рафинирано… Това от личен опит с  брашната, които използвам )

4 с.л тръстикова захар

(не рафинирана)

2 щ. сол

2 ч.л. бакпулвер

(без глутен)

50 гр компот от ябълки

(за него съм писала ТУК )

100 гр черен шоколад

180 мл вода

60 мл олио от фъстъци

ванилия

DSC_0365

  Правилото за мъфини …

сухите съставки в една купа,

DSC_0374

течните в друга купа.

DSC_0375

След което се събират  заедно.

DSC_0379

Разбърква се за кратко, колкото да се смесят.

DSC_0380

 Сместа се разпределя във формички.

Аз реших да бъдат по-мънички, затова ги разпределих в две формички и слагах по 2 с.л. от сместа във всяко гнездо.

DSC_0385

Пекът се в загрята предварително фурна на 200° – 30 мин

DSC_0405 (2)

DSC_0423

DSC_0445 - Copie

Моето различно тирамису

Тирамису 

DSC_0261

Само, ако знаеха италианците как  традиционният им десерт  се промени през погледа на една белгийка, една корейка и една българка.

Как от две рецепти се получи трета.

Представям ви моето

Тирамису със спекюлоз, рикота и маскарпоне

DSC_0272

Спекюлоз  ( spéculoos )

 Традиционни канелени бисквити за Белгия и Холандия, направени във формата на

Saint Nicolas

(за празника на 06 декември)

С времето са запазили името си, но вече можем да ги видим през останалата част от годината и под друга форма.

DSC_0294

Невероятно съчетание с кафе, затова и често ще ви сервират кафето тук … със спекюлоз.

Нещото което прави тези бисквити  уникални са подправките

бял пипер, канела, джинджифил, карамфил, кардамон и индийско орехче.

Любиматата ми комбинация от подправки и любимите ми бисквити, може би, затова когато опитах преди девет години тирамису направено с тях, вкусът му се запечата в сърцето ми и остана там завинаги, като най- вкусното тирамису.

Кремът, също по- различен

Най- вкусния, който съм опитвала… напоследък 🙂

Той е от  друго тирамису и то различно… все ме тегли към различното. Опитах го на един екзотичен рожден ден миналата година. Бях впечатлена както от него, така и от жената направила го, много симпатична корейка.  Надявам се животът пак да ни пресече пътищата, за да ѝ благодаря за рецептата, която сподели с мен и защото толкова интересни разговори останаха недовършени .

 И така, и то отиде в топ листата на любимите ни десерти, като мислех да покажа първо него, но беше изядено толкова бързо, че сега ще трябва да почака мъничко до следващото му приготвяне. Няма да се наложи дълго да чака, което звучи окуражаващо за по-любопитните. Скоро ще го видите и него, но сега…

Да се върнем към днешната рецепта, която не е  точно днешна, а беше направена няколко пъти подред и беше избора на мястото на тортата за рождения ден на голямото ни дете. Той вече хич не е дете, но за мен ще си остане дете. Такива са майките 🙂

 Най-после стигнахме и до…

Продуктите

бисквити спекюлоз

силно кафе

амарето

500 гр маскарпоне

250 гр рикота

4 яйца

(био)

3 щипки сол

8 с.л тръстикова захар

( не рафинирана)

какао без захар

Приготвя се кафето и се добавя към него амарето.

*Не съм посочила количества, защото сложих на око.

Приготвят се две дълбоки купи.

В едната се отделят жълтъците от яйцата, в другата белтъците.

При жълтъците се прибавят 4 с.л. захар.

Започва да се разбърква, с миксер за препоръчване, докато се получи консистенция на крем.

Прибавя се маскарпонето и рикотата. Разбърква се докато се смесят всички съставки.

Тук отварям скоба и едно допълнение/разяснение, след въпрос на читател.

Защо кремът не се е получил пухкав както при мен, а е станал по-течен ?

С  миксер  разбърквам  само    жълтъците /захарта   и   белтъците/захарта

 След  това  използвам  шпатула,

като добавям маскарпонето и рикотата на части. Бъркам деликатно, като загребвам сместа от дъното и обръщам. Така докато се усвой маскарпонето и рикотата от яйчения крем. След това добавям следваща порция маскарпоне и рикота и действието се повтаря. Така докато свършат двете сирена.

Не бързайте, ако искате да получите пухкав крем.

Връщаме се към купата където си отделихме белтъците.

Прибавя се солта и останалите 4 с.л. захар. Белтъците и захарта се разбиват, докато се получи твърд сняг.

Тук е момента яйцето да се събере отново 🙂

 Добавят се белтъците към яйчения крем, на части, докато се получи пухкав крем.

В съда, които сте избрали се подреждат бисквитите, като се потапят за кратко в изстиналото кафе.

Покриват се с една част от крема и се подрежда следващия ред. Покрива се с крем.

Така, докато се получат три реда.

DSC_0278

Прибира се в хладилника, за няколко часа. Не е необходимо много да се чака, но е добре да постой повечко.

Поръсва се обилно с какао в момента на сервирането

Време за реклама

 Това е … най-вкусното тирамису, което съм яла… моето.

DSC_0270

Нескромно, но което е вярно, си е вярно 🙂

DSC_0267

Tarte aux pois chiches et épinards ( Тарт с нахут и спанак )

DSC_0333

Една много интересна история, поне в моите очи и винаги ще предизвиква смях у мен, защото от къде тръгнах, че къде стигнах 🙂

 Тази идея претърпя много изменения, чак се учудих  и изненадах на крайния ѝ резултат, който се роди буквално в последната минута. Идеята беше за съвсем друго и исках да го направя за Бъдни вечер. Тогава с хилядите манджи, отпадна от листата. След това мислех да бъде за Нова година. Пак не се получи, явно не беше  ударил още точния час  за тази рецепта. Когато най не мислите за нещо и му идва ред, така дойде ред  и на тази идея, а с нея и рецептата. Както казах не беше предвидено да бъде тарт, но нещо не се получи и се размислих как да спася положението. Не мислех  да правя и снимки, но толкова ми хареса резултата,  във възторг съм, че направо е грехота да не се запамети рецептата. Когато познаваш добре продуктите и подправките, това винаги работи в твоя полза и винаги може да се спаси положението, даже се раждат супер интересни неща в такива ситуации, както се получи тук. Добре че в  хладилника гледам да имам маслено и бутер тесто, толкова рядко ги използвам, че обикновено им минава срока на годност и ги изхвърлям. Разбира се мястото им се заема от други и така, но ето в този случай ми свърши чудесна работа. Човек не знае кога какво ще му потрябва, така се роди идеята за

Тарт с нахут и спанак.

 Много обичам храната и понякога сигурно прекалявам с това което имам като усещане за нея. Виждам го в очите на хората когато си говорим, за които храната е… просто храна, защото трябва нещо да се яде. Затова не бих се изненадала, ако и вие просто си кажете…. хм, какво толкова и има на тая тарта. А ми за мен… уникална, има само един недостатък или може би предимство, зависи от гледната точка.

 Това е едно доста солидно и засищащо ястие.

Много вкусно в компанията на зелена салата.

Мога още да приказвам за тази тарта, но ще ви доскучае, може би ще излезете от страницата и няма да разберете как всъщност се приготвя това чудо. Затова ето какво ще ви бъде нужно, ако искате да опитате за какво става дума.

Става дума за…

1 п.  тесто за тарта

(pâte à tarte brisée)

1 буркан готов нахут

(540гр)

1  кромид лук

1  лук ешалот

3 скилидки чесън

замразен спанак

(4 кубчета)

 орехи

( при мен около 2 шепи)

2 яйца

3 с.л кисело мляко

пармезан

( при мен Grana Padano)

сол

микс пипери

гарам масала

раз ел ханут

смлян кимион

къри

олио от фъстъци

 Нахута се почиства от люспите. Двата вида лук се почистват и нарязват на кубчета. Чесънът също се почиства. Спанакът се оставя да се размрази и се отцежда от водата на няколко пъти, но без да се притиска с ръце.

Всички продукти се поставят в робот, блендер… кой каквото има и се пасират

*Олиото се добавя по време на пасирането ,толкова колкото да се улесни работата на машинката, затова не съм дала точно количество.

DSC_0229

докато се получи ето такова нещо.

Опитайте и овкусете с подправките според вашия вкус.

DSC_0243

*Орехите се добавят на части, за да не се натоварва машинката 

DSC_0254

Добавят се яйцата и киселото мляко. Разбърква се.

Фурната се загрява на 200° -15 мин

Разстила се тестото за тартата във формата с хартията. Надупчва се с вилица и се изсипва сместа. Отгоре се поръсва с пармезан, толкова колкото да бъде добре покрита повърхноста.

Загъват се крайщата

DSC_0258

и се поставя в загрятата фурна докато стане златисто и тестото, и пармезана. При мен това стана за 40мин. Готовата тарта се оставя да се охлади.

*Извадете я веднага от формата, за да не се получи влага.

Мислех, че тестото ще стане твърдо, обикновено така се получава с него, но изненада, беше мекичко. Тартата е вкусна както леко охладена, така и напълно студена.  Даже на мен повече ми хареса на следващия ден.

DSC_0310

Интересен вкус, нежен, леко сладко и различен. Обичам много спанак , обичам и нахут, като комбинация… много ми харесва.

*Орехите добавят хрупкавост, която намирам за чудесно допълнение.

*Пармезана…ще си кажете, е нали не ядеш млечни продукти. Така е и затова избрах точно него. Той е от  не мазните сирена, почти не се усеща върху тартата, но придава една приятна по деликатен начин хрупкава коричка и завършеност на тартата.

*Салата, добавя свежест и тази тарта се превърна за нас в едно от идеалните решения да си хапнем хем вкусно, хем солидно.

На тези които се навият да си я направят… приятен апетит, на останалите…  не знаете какво ще пропуснете  🙂  

DSC_0347