Влажен шоколадов сладкиш без брашно

Сладкиш, които ме изненада с вкус, текстура и аромат.

Творение дошло изневиделица в главата ми, сигурно и затова съм супер, супер доволна от резултата. Досещате се какво е усещането, когато се роди нещо изпод пръстите ви. Знаете вече колко обичам сладичко, как ми липсва и колко са ценни за мен в случая такива моменти и открития. Седя си аз в студения съботен ден и ми е гадно и криво, защото съм на крачка да се разболея, а идеята е да прекарам деня в леглото и се рея из рецептите в един вегански блог, попаднал ми случайно пред погледа в  Pinterest  докато си допия кафето. Просто убивах време. Нямах желание изобщо за правене на каквото и да било. Нищо подобно обаче, разглеждайки снимки, изведнъж леко започна да се заражда нещо в главата ми и то без да се усетя. Не знам дали и на вас ви са се случвали такива моменти, но на мен ми идват от време на време такива прозрения, както съм споменавала и преди. Тогава за секунди ми се качва адреналина. Сега разбирам какво им е на писатели, художници, музиканти и т.н. Затова и аз скочих с лист и химикал и веднага си записах връхлетялата ме идея, че всичко може и да отлети така бързо, както е и дошло. Така се роди този сладкиш, които всъщност може да бъде и сладки. Направих ги и по двата начина, като сладки и като сладкиш.

Резултата

Как го описа Емил, без да знае какво има в сладкиша и как е направен.

“Първо усещаш портокал, след това вкусът  на кекс и тука се объркваш,  не е кекс, защото е много влажно и много меко. След това има нещо хрупкаво… ядки ? Много различни усещания  и се объркваш от всичко това“ 

Наистина беше много объркан и когато го попитах харесва ли му, отговорът беше 50/50 , но действията му показаха обратното, всъщност, ако не го бях спряла, щеше да изяде всичко наведнъж. Когато му го казах се смути. Тогава видях в очите  му цялото това объркване. Битката, битка между вкус, усещане и разум. Да счупиш всичко познато до тук е объркващо. Борбата между сетивата ти да го приемат, но разума… не. Тук се замислих…….

Дали би ви харесало на вас ?

Имам само един отговор на моя въпрос.

Трябва да обичате такива неща, иначе или няма да ви хареса, или реакциите ви ще са както при Емил. В едно обаче съм сигурна. Веднъж опитате ли го няма спиране просто. Посягате към следващото парченце, без да се усетите.

Как го описахме аз и Жорко…  вкусно на 100%

Ако успях да запаля любопитството ви, ето какво ще ви е нужно…

Продукти

1ч.ч. = 250мл

4 сладки картофа с тъмната сърцевина

1 ч.ч. овесени люспи (не ядки, не трици)

1 ч.ч. пюре от ябълки

4 с.л. смлени лешници

3 с.л. слънчогледови семки (сурови)

2 с.л. чия

2 с.л. какао без захар

(Van Houten)

1 с.л. смляно ленено семе

1 с.л. сироп от агаве

1 яйце

1/2 ч.л. канела

1 щ. морска сол

1 кубче масло (15гр)

 1 портокал (кората настъргана)

DSC_0722

Картофите се сваряват и с маслото се смачкват на пюре. Получават се 2 ч.ч. пюре.

DSC_0725

 DSC_0740

Всички продукти се поставят в купа и се разбъркват добре.

DSC_0742

Настъргва се кората от портокала.

DSC_0745

Покрива се сместа с прозрачно фолио и се поставя в хладилника за 1h

DSC_0750

Загрява се фурната на 180° за 15мин

И тук е въпрос на … както ви харесва, така можете да го направите.  Ще ви покажа и двата варианта, пък както си изберете. Като сладкиш… по-лесно. Като сладки… по -удобни за похапване след това.

И в двата случая пекох 1h

Спокойно можете да отворите фурната и да проверите степента на изпичане, а тя е, като пипнете да е компактно. Няма да се изсушат много, ще си останат влажни ясно поради каква причина.

Като сладки

DSC_0752

DSC_0753

DSC_0775

DSC_0788DSC_0782

Като сладкиш

DSC_0822

*Формата, която използвах за сладкиша е алуминиева за еднократна употреба с размер 19см/8см

DSC_0827

Advertisements

Мъфини с парченца шоколад и компот от ябълки

От къде да започна …

Тези мъфини имат много истории и много “лица“. С времето се надявам да ви покажа всичките им вариации, а сигурно ще разкажа и историите към тях 🙂 .

 Днес направо към рецептата от която се получи този резултат.

Кремообразна вътрешност с шоколад… бяха изядени за нула време.

DSC_0462

Продукти

200 гр бяло брашно Т65 био

(Защо бяло брашно Т65, като не е добре за мен и защо био ? Бялото био брашно Т65 е по-различно от това което ще намерите в търговските вериги магазини. То е с по-тъмен цвят и с не толкова добри пекарски свойства, въпреки че  има по-малко пепелно съдържание, но е така, защото не е рафинирано… Това от личен опит с  брашната, които използвам )

4 с.л тръстикова захар

(не рафинирана)

2 щ. сол

2 ч.л. бакпулвер

(без глутен)

50 гр компот от ябълки

(за него съм писала ТУК )

100 гр черен шоколад

180 мл вода

60 мл олио от фъстъци

ванилия

DSC_0365

  Правилото за мъфини …

сухите съставки в една купа,

DSC_0374

течните в друга купа.

DSC_0375

След което се събират  заедно.

DSC_0379

Разбърква се за кратко, колкото да се смесят.

DSC_0380

 Сместа се разпределя във формички.

Аз реших да бъдат по-мънички, затова ги разпределих в две формички и слагах по 2 с.л. от сместа във всяко гнездо.

DSC_0385

Пекът се в загрята предварително фурна на 200° – 30 мин

DSC_0405 (2)

DSC_0423

DSC_0445 - Copie

Курабиедес… по мой начин

До тук със спомените, да се върнем към реалноста

DSC_0640

Гръцките маслени бисквити 

(но приготвени по мой начин)

Избор винаги трябва да има и затова оставям избора във вашите ръце. Дали ще бъде той правилният, това никой не знае, времето ще покаже.

Това обаче е моят избор и той е… мнооооого вкусен.

150 гр бяло брашно Т45

150 гр оризово брашно

150 гр интегрално брашно Т150

550 гр пълнозърнесто брашно Т85

500 гр масло

2 жълтъка

200 мл вода

100 гр тръстикова захар

(не рафинирана)

2 ч. л. (4 гр) Гуарова гума

1 п (7гр) бакпулвер

(без глутен)

1 шепа филирани бадеми

(леко запечени)

1 шепа орехи

цели бадеми

(сурови)

1 пакет ванилена захар

аромат на ром

Тестото го приготвям в машината за хляб

Разтопява се маслото и след като се охлади го изсипвам в контейнера на машината. Двата жълтъка, водата и захарта се разбиват в една купичка и се добавят при маслото.

В голяма купа се смесват различните видове брашно, бакпулвера, гуаровата гума, ванилената захар, запеченият филиран бадем, орехите  и се разбъркват добре.

DSC_0618

Изсипва се половината от тази брашнена смес при маслото.

Включвам машината на програма “Тесто“ .

Когато маслото и брашното се смесят, започва да се добавя на части останалото брашно.

Така по-лесно ще бърка машината.

*Ако виждате, че бъркалките се затрудняват, добавете още малко вода, трябва да се получи компактно тесто.

Когато се е замесило тестото се добавят няколко капки аромат на ром.

 След като е приключило бъркането, оставям за малко тестото в машината, но не изчаквам целия цикъл на програмата. Колкото да си отпочине тестото, защото тук втасване няма. След това го прехвърлям в една купа и … този път правих топчетата на ръка.

DSC_0625

Подреждат се в тава застлана с хартия за печене и се пекат, при мен на 200° за около 15-20мин.

DSC_0631

След като се извадят от фурната веднага се овалват в пудрата захар.

И ето това е резултата на моите различни гръцки маслени бисквити – Курабиедес.

DSC_0642

Надявам се гърците да не ми се сърдят за промените 😉 🙂

Морковено кокосов сладкиш … без мазнина

DSC_0074 - Copie

Кейк или сладкиш ?

Това беше въпроса и след много чудене, сладкиш  е по -точно да се нарече  този десерт. За по- голям ефект ми се искаше да му сложа някое френско звучно наименование като “gâteau- гато“  … например, но то е едно и също, така че ще предпочета да използвам българската дума.

DSC_0112

Та този сладкиш си чакаше кротичко в една папка с рецепти докато се реша да го направя.

Рецептата съм я адаптирала от  Тук

Малко бях скептично настроена, сигурно  и затова все го отлагах. От друга страна пък ми беше много любопитно какво ще се получи, та не ме оставяше на мира мисълта за него.

Ами изненадах се, получи се много вкусен  и лек  десерт, даже и  здравословен. Което пък ме спечели от раз.  Чак съжалих, че не съм събрала кураж да си го направя по-рано.

Спокойно можете да си хапнете без угризения.

При мен това е голям проблем с храната. Жорето учи миналата година в училище за тези хранителни проблеми и каза, че това се нарича психологична анорексия. Докъде я докарахме. На моменти си мисля, че полудявам. От този сладкиш обаче си хапнах … много. Егоистично сигурно беше към другите, но и такива неща се случват понякога стане ли дума за десерт. Е, опитаха го все пак, но аз и Жорето омахахме почти всичко.

Без забележки от моя и негова страна. Детенце го определи като невероятен . За Емил се оказа не достатъчно сладък, но той пък обича прекалено сладко. Така че на вкус и цвят … 🙂

Нужни са ви

300 гр моркови

( при  мен 5 моркова = 310гр )

140 гр кокосови стърготини

75 гр брашно Т80

30 гр тръстикова захар нерафинирана

(30 гр = 6 ч. л.)

3 яйца

( био)

50 мл сок от портокал

( прясно изцеден)

1 п бакпулвер

( без глутен)

DSC_0042

  *  Може да добавите ванилия или канела. Не мисля обаче, че е нужно и без тях си е добре, но въпрос на вкус.

Морковите се  нарендват на най-големите дупчици на рендето.

Брашното, кокосовите стърготини, захарта и бакпулвера се слагат в купа и се разбъркват докато се смесят добре всички съставки.

Яйцата се рзбиват и се добавя към тях портокаловия сок.

DSC_0045

В купа се смесват морковите със сухите съставки. Разбъркват се добре.

DSC_0051

Добавят се разбитите яйца с портокаловия сок

DSC_0056

Избрах силиконова форма за сладкиша, за да мога да го извадя по- лесно, когато се изпече. А и  така  премахнах възможноста да намаслявам формата. Нали е сладкиш без мазнина, трябва да оправдае наименованието си 😉

Все пак добавих съвсем мъничко олио от фъстъци, като застраховка един вид 🙂

DSC_0057

Разпределя се сместа във формата и се притиска добре.

Пече се в предварително загрята фурна на 175° при мен за около 60 мин

PicMonkey Collage copy - Copie

Сервира се добре охладен.

DSC_0066

При мен така се случи, че  го направих в късния следобяд. Опитах го от любопитство и го прибрах след като се охлади в кутия. Иначе нямаше да има нито снимки, нито щяхме да разберем, че на следващия ден беше по-вкусен .

Жорето каза, че много му прилича на някакъв десерт, но не може да определи на кой.

Еврика … леко загатващ вкус на крем карамел с кокосов нюанс. Зърнена и влажна структура .

След първото парченце ви се иска още и още, защото е много приятен за хапване.

DSC_0124

DSC_0132

Мъфини с дъх на канела

DSC_0588 (3)

Мъфини, защо точно мъфини?

Защото ми е по-удобно, както за сервиране, така и за хапване …

Всъщност може и да се направи като сладкиш, защото това е лекото подобрение на С дъх на канела.

Както ви харесва, така 🙂

Ето и малките изменения на рецептата, които са отбелязани със *

6 с. л. интегрално брашно Т150

( пълнозърнесто)

4 с. л. брашно от елда

(гречка)

3 с. л.  брашно от ориз

Общото количество е 1 ч.ч. от 250 мл

DSC_0469

7 с. л. овесени ядки

 * ( смлени на брашно с машинка за мелене на кафе)

7 с. л. кокосови стърготини

1,5 ч. л. бакпулвер

(без глутен)

DSC_0479

* 1,5 с. л. тръстикова захар

(нерафинирана)

15-20 бр фурми

* 1 шепа сушени червени боровинки

1 шепа орехи

5-6 бр бразилски орех

* 3 яйца

(био)

* 130 мл вода

30 мл олио от фъстъци

1 ч. л.   4 подправки

( канела, джинджифил, карамфил, индийско орехче)

DSC_0487

и

* 2 гр Гуарова гума

( 1 ч. л. )

DSC_0561

Тук може да прочетете повечко за нея

Трите вида брашно се смесват и разбъркват добре.

Фурмите се почистват и нарязват.

Ядките също.

В купа се смесват всички сухи съставки и се разбъркват добре.

DSC_0564

В друга купа се разбъркват яйцата, олиото и водата.

Добавят се при сухите съставки и хубаво се разбърква докато се смесят продуктите.

С лъжица за сладолед се разпределя сместа в силиконови или хартиени  формички за мъфини.

Предпочитам силиконови пред хартиени, но ако нямате не е беда.

Сместа е точно за 12 бр.

DSC_0566 - Copie

Така приготвени нашите мъфини отиват в загрята фурна на 175 °  за  20 мин.

Както и при сладкиша, не им е нужно много време за печене.

DSC_0573

Когато правих сладкиша го оставих една идея по-дълго във фурната и го изпуснах малко. Стана леко сух. Така че трябва да се наблюдават.

Макар че тук с Гуаровата гума, разликата е огромна. Наглед не са много промените, но преобръщат нещата … разбира се в по-добър резултат.

Съветвам ви да я добавите в рецептата за сладкиша, а и в други рецепти, ако използвате безглутенови брашна.

Ще се изненадате … приятно 🙂

DSC_0580 (2) - Copie

PicMonkey Collage - Copie

С дъх на канела

DSC_0533

Сладкишите …

забранения плод за мен, затова са ми и толкова ценни.

 Идеята за този  дойде от един чудесен блог  В кухнята на моето семейство .

За съжаление не съм пробвала рецептата на Даниела, както тя я е направила, защото през моите очи нещата изглеждат  по съвсем друг начин.

Благодаря на случайноста, че ме заведе до нейния блог, за да се роди тази вкусотийка и да види бял свят.

DSC_0534

Вие сами ще прецените коя рецепта да изберете, а може пък да добавите нещо от себе си и да се получи вашата рецепта.  Аз имам вече и друга идея за този сладкиш, защото моооже и по-добре, винаги може и по-добре, но всичко с времето си.

Сега да обърнем подобаващо внимание на този, който си извоюва своето място 🙂

Трябват ви

6 с. л. интегрално брашно Т150

( пълнозърнесто)

4 с. л. брашно от елда

(гречка)

3 с. л.  брашно от ориз

Общото количество е 1 ч.ч. от 250 мл

DSC_0469

7 с. л. овесени ядки

7 с. л. кокосови стърготини

1,5 ч. л. бакпулвер

(без глутен)

DSC_0479

3 с. л. тръстикова захар

(нерафинирана)

15-20 бр фурми

1 шепа орехи

5-6 бр бразилски орех

2 яйца

(био)

DSC_0474

125 мл вода

30 мл олио от фъстъци

1 ч. л.   4 подправки

( канела, джинджифил, карамфил, индийско орехче)

DSC_0487

Трите вида брашно се смесват и разбъркват добре

Фурмите се почистват и нарязват

Аз ги правя на по-едри парченца, защото след това ми харесва да се усещат в сладкиша

Същото важи и за ядките

Нарязват се с ножа на едро

В купа се смесват всички сухи съставки и се разбъркват добре

DSC_0488   DSC_0493

В друга купа се разбъркват яйцата, олиото и водата

DSC_0495

Добавят се при сухите съставки и хубаво се разбърква докато се смесят продуктите

DSC_0499

В правоъгълна тавичка 24/15 см се слага хартия за печене и се изсипва сместа

За да се разпредели равномерно ето какво правя

DSC_0502

Така приготвената тавичка отива в загрята фурна на 175 ° за около 20-25 мин

DSC_0506

Наблюдавайте го,  ако се пече дълго време ще се изсуши прекалено много.  Трябва да остане леко влажен

DSC_0511

Изпеченият сладкиш, след като се извади от тавичката не е нужно да се чака , за да се охлади.

Нарязва се и веднага  се прибира в кутия, защото изсъхва бързо.

*** Може да добавите няколко резенчета ябълка в кутията. Така ще сте сигурни, че ще остане влажен.

Докато направя снимките и парченцата леко се изсушиха.

 Tова става, защото брашната са ни без глутен, който да даде нужната влажност на сладкиша.

Ето това е

   DSC_0538 (2)

Много приятен и вкусен …

Може и да няма кой знае какъв външен вид, но пък  си има други достойнства 😉

Сладолед oт банани с боровинки и малини

DSC_0737

Сладолед с една съставка …

   Под това наименование  случайно попаднах на рецептата  в един английски блог , миналата година .

Не я запазих , но запазих  идеята за по – късен етап , защото в ситуацията която съм е идеалното разрешение да замести онзи другия … сладолед .  Няма мляко , няма сметана , няма захар .

На който му е хрумнала тази идея … велика . Зимата никак не ми беше сладоледено , а по – скоро ледено  и малко  го позабравих . Постепенно от тук , от там все да се появява  този бананов сладолед и да напомня за себе си . Изведнъж  се оказа доста популярен  . Времето си минаваше , а аз  все не успявах да го направя . Купувах банани и децата бързичко ги изяждаха . Един ден под строгата забрана да доближават бананите направих първата стъпка …

Нарязах бананите и ги прибрах в камерата на хладилника

DSC_0667 - Copie

И ги забравих  …  Две седмици , до днес .

Времето се смили и заприлича на истинско лято . Това ме подсети, че едни банани си чакаха търпеливо да се превърнат в сладолед . И най – накрая  го направих   .

DSC_0731

Как става магията на  сладоледа с една съставка

Банани , добре узрели се нарязват на филийки , поставят се в кутия и се прибират в камерата на хладилника/ фризер  за олколо 2 часа . Най – добре за една нощ .

Замразените банани се поставят в чопър , робот , нещо за разбиване / пасиране

DSC_0701

Започват да се разбиват на кратки импулси , иначе се затормозява мотора на машинката . Ще се получи това

DSC_0705

С шпатула се обира сместа от стените на купата към центъра .   Пасира се .

DSC_0709

Пак  се обира сместа от стените на купата .  Пасира се

DSC_0710

Така се повтаря три пъти .

Винаги използвайте импулси в началото . На четвъртия път ще видите ,че машинката започва да работи  по- леко и можете да смените от импулси на по – дълготрайно разбиване . Сместа ще стане изведнъж гладка .

DSC_0712

Продължете да пасирате , за да се получи по кремообразна и въздушна консистенция на крема .

DSC_0713

И воала

DSC_0716

Изсипва се в кутия и се прибира за около два часа в камерата на хладилника

Може да се добавят ядки , плодове , шоколад .

Аз избрах малини и боровинки , те са от групата на антираковите храни

DSC_0724

Само с боровинки може би щеше да е по – добре . Когато  попаднат между зъбите  и се сдъвчат са като малки бомбички .  Придават свежест на крема .

Малините дали се случиха  много кисели  или не бяха  най- добрия избор . Добавиха  кисела нотка , която на мен ми допадна , донякъде , но на другите не .

С две думи сладоледа си го бива , но не очаквайте вкус 1:1 като  другия .

DSC_0728