Моето различно тирамису

Тирамису 

DSC_0261

Само, ако знаеха италианците как  традиционният им десерт  се промени през погледа на една белгийка, една корейка и една българка.

Как от две рецепти се получи трета.

Представям ви моето

Тирамису със спекюлоз, рикота и маскарпоне

DSC_0272

Спекюлоз  ( spéculoos )

 Традиционни канелени бисквити за Белгия и Холандия, направени във формата на

Saint Nicolas

(за празника на 06 декември)

С времето са запазили името си, но вече можем да ги видим през останалата част от годината и под друга форма.

DSC_0294

Невероятно съчетание с кафе, затова и често ще ви сервират кафето тук … със спекюлоз.

Нещото което прави тези бисквити  уникални са подправките

бял пипер, канела, джинджифил, карамфил, кардамон и индийско орехче.

Любиматата ми комбинация от подправки и любимите ми бисквити, може би, затова когато опитах преди девет години тирамису направено с тях, вкусът му се запечата в сърцето ми и остана там завинаги, като най- вкусното тирамису.

Кремът, също по- различен

Най- вкусния, който съм опитвала… напоследък 🙂

Той е от  друго тирамису и то различно… все ме тегли към различното. Опитах го на един екзотичен рожден ден миналата година. Бях впечатлена както от него, така и от жената направила го, много симпатична корейка.  Надявам се животът пак да ни пресече пътищата, за да ѝ благодаря за рецептата, която сподели с мен и защото толкова интересни разговори останаха недовършени .

 И така, и то отиде в топ листата на любимите ни десерти, като мислех да покажа първо него, но беше изядено толкова бързо, че сега ще трябва да почака мъничко до следващото му приготвяне. Няма да се наложи дълго да чака, което звучи окуражаващо за по-любопитните. Скоро ще го видите и него, но сега…

Да се върнем към днешната рецепта, която не е  точно днешна, а беше направена няколко пъти подред и беше избора на мястото на тортата за рождения ден на голямото ни дете. Той вече хич не е дете, но за мен ще си остане дете. Такива са майките 🙂

 Най-после стигнахме и до…

Продуктите

бисквити спекюлоз

силно кафе

амарето

500 гр маскарпоне

250 гр рикота

4 яйца

(био)

3 щипки сол

8 с.л тръстикова захар

( не рафинирана)

какао без захар

Приготвя се кафето и се добавя към него амарето.

*Не съм посочила количества, защото сложих на око.

Приготвят се две дълбоки купи.

В едната се отделят жълтъците от яйцата, в другата белтъците.

При жълтъците се прибавят 4 с.л. захар.

Започва да се разбърква, с миксер за препоръчване, докато се получи консистенция на крем.

Прибавя се маскарпонето и рикотата. Разбърква се докато се смесят всички съставки.

Тук отварям скоба и едно допълнение/разяснение, след въпрос на читател.

Защо кремът не се е получил пухкав както при мен, а е станал по-течен ?

С  миксер  разбърквам  само    жълтъците /захарта   и   белтъците/захарта

 След  това  използвам  шпатула,

като добавям маскарпонето и рикотата на части. Бъркам деликатно, като загребвам сместа от дъното и обръщам. Така докато се усвой маскарпонето и рикотата от яйчения крем. След това добавям следваща порция маскарпоне и рикота и действието се повтаря. Така докато свършат двете сирена.

Не бързайте, ако искате да получите пухкав крем.

Връщаме се към купата където си отделихме белтъците.

Прибавя се солта и останалите 4 с.л. захар. Белтъците и захарта се разбиват, докато се получи твърд сняг.

Тук е момента яйцето да се събере отново 🙂

 Добавят се белтъците към яйчения крем, на части, докато се получи пухкав крем.

В съда, които сте избрали се подреждат бисквитите, като се потапят за кратко в изстиналото кафе.

Покриват се с една част от крема и се подрежда следващия ред. Покрива се с крем.

Така, докато се получат три реда.

DSC_0278

Прибира се в хладилника, за няколко часа. Не е необходимо много да се чака, но е добре да постой повечко.

Поръсва се обилно с какао в момента на сервирането

Време за реклама

 Това е … най-вкусното тирамису, което съм яла… моето.

DSC_0270

Нескромно, но което е вярно, си е вярно 🙂

DSC_0267

Advertisements

Шоколадови палачинки с карамелизирани ябълки

“ La Chandeleur“  – Fête des crêpes 🙂
На 02 февруари тук се празнува “ La Chandeleur“ наричан още ден на палачинките.

Традиционно на този ден се правят палачинки.

DSC_0395 (2)

Fête des chandelles –Празник на свещите.

Празник свързан със светлината. Носещ името си от свещите запалени в полунощ, като символ на пречистване.

“Сретение Господне“ който честваме на 2 и 3 февруари, според източно-православния църковен календар. Той е 40 дни след раждането на Иисус Христос, тогава света Дева Мария Богородица донесла Младенеца в йерусалимския храм.

ТУК   можете да прочетете повече за историята, символиката и традициите свързани с този ден.

Ето и моето предложение  за деня на палачинките.

За палачинките:

500 мл течност

(вода, мляко, вода-мляко)

250 гр брашно Т45

3 яйца

1/2 ч. л. сол

2 с. л. захар

2 с. л. разтопено масло или олио

течен шоколад

( за 1 палачинка съм използвала  1 с. л. шоколад Нутела, така можете да измерите колко шоколад ще ви е необходим)

За карамелизираните ябълки:

2-3 ябълки

захар

масло

Приготвяне на палачинките

В купа се изсипва брашното, прави се кладенче по средата и се прибавят солта, захарта и маслото (или олиото). Изсипва се половината от течноста. Разбърква се докато се получи компактна смес. Разбиват се яйцата и се добавят към сместа, внимателно се разбърква. Малко по малко се добавя и останалата течност.

Така приготвеното тесто се оставя да отпочине за два часа.

Палачинките ги пекох на тиган.

*** Шоколадовата смес е трудна за печене, залепва за тигана и се къса  лесно.

Приготвяне на плънката

Ябълките се почистват и нарязват на малки кубчета. В загрят тиган на силен котлон се изсипват ябълките, маслото и се поръсва със захарта. Бърка се докато се карамелизират.

И това е крайният резултат

DSC_0403

Galette des Rois

DSC_0761

Galette des Rois 

( Галет де Роа – Сладкиша на кралете )

Този сладкиш  традиционно се прави няколко дни преди и след Épiphanie (Богоявление) .

Приготвя се от маслено многолистно тесто и бадемов крем.

Никак не е здравословен, но пък толкова да е вкусен, че за момента забравяме здравните проблеми, защото  януари просто няма да бъде януари без него.

По традиция  този сладкиш  дава възможност да станете крал на Épiphanie, като в плънката (бадемовия крем) се скрива едно бобено зърно – une fève (което днес е заменено с малка фигурка, която продължава пак да се нарича la fève )  Този на когото се падне бобчето/фигурката,  става крал (или кралица) на деня и има право да избере своята кралица (или крал).

 Така новият крал има възможността през целия ден да носи златната корона.

DSC_0755

В нашето семейство не ни беше никак трудно да прегърнем тази тукашна традиция и децата с нетърпение чакат Épiphanie, както чакат и питката с паричка на Бъдни вечер. В училище Емануил също си хапват сладкиш, задължително всяка година и тръпката е голяма, кой ще бъде крал (или кралица ) на деня 🙂  Когато  бяха по-малки, се разхождаха с тези златисти коронки върху главичките, които не сваляха през целия ден 🙂 Вече сме по-големи и не се кичим по цял ден с корона, но пък чакаме с нетърпение при кого ще се падне фигурката… и си ги пазим.

Хайде сега да видим и как се  приготвя  този сладкиш. Много снимки, малко приказки. Супер бързо и лесно, можете  да си направите крема предварително.

Рецептата за бадемов крем може да прочетете ТУК

2 пакета бутер тесто

1 жълтък

бадемов крем

DSC_0679    DSC_0683

Разстила се единият лист от бутер тесто върху тавичката, както е с хартията. По краищата се намазва със студена вода.

DSC_0682

Изсипва се бадемовият крем в средата и се разпределя равномерно.

 DSC_0683  DSC_0685

 Тук в този момент трябваше да скрия la fève

DSC_0695

….. и го забравих.

Бях си приготвила тези миниатюрки и детето трябваше да си избере коя да бъде. Сетихме се когато вече беше късно.

Добре че нямаше  разсърдени, проявяваме разбиране … понякога.

Покрива се с другия лист бутер тесто и се притиска хубаво да залепне по крайчетата.

DSC_0686  DSC_0687

Така оформен сладкиша се поставя за 1 час в хладилника.

Загрява се фурната на 220° за 20мин.

Изважда се сладиша от хладилника и се прави  дупчица в средата,

DSC_0696  DSC_0697

намазва се с разбития жълтък и с нож се правят разрези, като декорация.

Декорацията може да бъде различна, тук реших да я направя така.

DSC_0699

Поставя се сладкиша в загрятата вече фурна и се пече за около 40 мин.

Наблюдавате го без да отваряте фурната.

Резултата

DSC_0739

*За да придадете гланц на сладкиша, разтворете сладко от кайсии в малко вода и с четка нанесете по повърхноста.

Аз нямах сладко от кайсии и намерих едно забравено в хладилника от ягоди, да не се чудите какви са тези червени петънца… от сладкото са, затова е добре да бъде от кайсии, няма да оцвети сладкиша, но ще блесне 😉 🙂

Ами това е … Сладкиша на кралете

е няма такава вкусотия, да знаете

DSC_0772

DSC_0759

Crème d’amande ( Бадемов крем)

DSC_0683

Бадемов крем, наричан още като „tant pour tant“, което означава, че всяка съставка е с еднакво тегло.

Лично аз обаче съм намалила захарта.

За да се  направи хубав бадемов крем има две важни неща, които трябва да се спазят.

 *Нужно е да имате добър крем от масло. Маслото не се разтопява, а когато омекне с шпатула се разбърква докато се получи крем.

*Другото важно  при този крем е, че не трябва да се бърка дълго време, иначе маслото се разделя от течноста и става на топчета.

Ето какво ще ви е необходимо за да си направите бадемов крем

250 гр масло

250 гр смлени бадеми

150 гр тръстикова захар

(не рафинирана)

4 яйца

аромат на ром

DSC_0654

*Ако искате да подчертаете аромата на бадем, може да използвате и такъв аромат, но ще придаде леко горчива нотка. На мен ми харесва, но в момента  нямах, затова и не присъства в рецептата. Това е въпрос на вкус.

Маслото се разбърква с шпатула докато се получи гладък крем

DSC_0658

Прибавя се захарта и се разбърква хубаво да се смеси с маслото

DSC_0660  DSC_0663

Започват да се добавят яйцата.

Аз ги добавям едно по едно, но могат и наведнъж, въпрос на навик.

DSC_0665

Когато сместа е поела яйцата се прибавя аромата, който сте избрали, в случая ром. Добавят се смлените бадеми и се разбърква докато се поемат от сместа.

DSC_0670

Нашият крем е готов

DSC_0672

Може да се използва веднага или се покрива с фолио за свежо съхранение и се прибира в хладилника.

По този начин  може да престой до 48 часа.

DSC_0675

Коледен спомен за … Курабиедес

А вие познавате ли тези курабии?

DSC_0224

Сигурно голяма част от вас ги знаят и си ги приготвят, но има и такива, които не ги знаят. За България, не съм сигурна, но тук  от лични наблюдения, когато съм подарявала не знаят нищо за тях , но пък се влюбват веднага в тези маслени бисквити. Сигурно защото тяхната кухня изобилства със сладкиши от  маслено тесто, затова и ги харесват.

Как пък аз стигнах до тях?

DSC_0252

Допреди осем години, аз също не подозирах за съществуването им. Благодарение на един  клиент се запознах с тях. Той е грък по народност и преди осем години на Коледа ме почерпи с курабиедес и с меломакарона. Тогава разбрах, че тези курабии се приготвят по коледните празници от тях. Двата вида сладки, без които Коледа просто не е Коледа – курабии и меломакарона. Признавам си за меломакарона още с първата хапка и ми стана ясно, че няма да се заобичаме, просто не са мой тип сладки, но с курабиедес… веднага ми легнаха на сърцето. После имах възможност да си ги купя и от Гърция, така де, да са точно от извора, ноооо домашно направените са си къде, къде по- добри. Разтърсих се за рецепта и попаднах  ето  ТУК, получават ми се не просто добре, а много добре. Моите имат съвсем леки промени. В интерес на истината, всички рецепти, на които попаднах в годините  нямат помежду си кой знае какви разлики. И така започнах и аз като гърците да си правя курабиедес за Коледа или както тази година… след Коледа, че и след Нова година. Сега ще ви покажа старата ми версия, защото се досещате, днес ги правя различни, но не много.  Като за начало старите спомени, със старите снимки, в старата ми кухня… след тях идват и различните 🙂

1 кг брашно Т65

650 гр масло

2 жълтъка

100 гр захар

1 п (7гр) бакпулвер

100 мл вода

филирани бадеми

( леко запечени)

ванилия

150 гр пудра захар

Тестото го приготвям в машината за хляб, тя бърка 🙂  Когато мога да се улесня, не подминавам възможноста, но ако няма машина може и с робот, миксер, ако ли не…… хей ръчички, хей ги две и те вършат чудесна работа.

Като начало започваме с …. Разтопява се маслото и след като се охлади го изсипвам в контейнера на машината. Двата жълтъка и захарта се разбиват в една купичка и се добавят при маслото. Брашното се смесва с бакпулвера и се разбърква добре. Изсипва се една част от него при маслото.

Включвам машината на програма “Тесто“ . Когато маслото и брашното се смесят, започва да се добавя на части останалото брашно. Така по-лесно ще бърка машината. Добавя се и водата.

DSC_0202

*Ако виждате , че бъркалките се затрудняват, добавете още малко вода, трябва да се получи компактно тесто. Аз съм увеличила водата, защото съотношението течност/брашно според мен, не е най- удачното. Тестото се замесва трудно и след като се изпекат курабиите са много ронливи. Затова съм увеличила водата, но това е според моя вкус, който не ви задължава да ме слушате. Преценете сами както ви харесва на вас. 

DSC_0207

Когато чуете сигнала на машината се добавят, запечените бадеми и ванилията.

*В рецептите за курабиите има и коняк, но аз никога нямам у дома, затова и тук той отсъства, НО слагам аромат на коняк 😉

След като е приключило бъркането, оставям за малко тестото в машината, но не изчаквам целия цикъл на програмата. Колкото да си отпочине, защото тук втасване няма. След това го прехвърлям в една купа и с лъжицата за сладолед загребвам от тестото и оформям топки.

DSC_0216 DSC_0218

*Това е най -лесният начин да бъдат сладките еднакви и след това да се изпекат равномерно. Подреждат се в тава застлана с хартия за печене и се пекат, при мен на 200° за около 15-20мин. Трябва да порозовеят, но да не ви подлъжат и да ги оставите повече и да станат леко кафяви. Тогава стават прекалено сухи. Те и без това са сухи маслени сладки, но не е добре да са прекалено сухи и ронливи. Аз поне не ги обичам така, но имам приятели и съседи, те пък ги харесват точно така, леко препеченки. Няма угодия, това е 🙂

След като се извадят от фурната веднага се овалват в пудрата захар. Докато са топли пудрата захар залепва лесно по тях.

DSC_0221

И това е… гръцки курабии за Коледа, след Коледа и на кой когато му се хапват.

DSC_0266

DSC_0262

Портокалово – лимонени палачинки с елда и шоколад

DSC_1270

Едно нещо, след себе си води до, друго нещо.

Един подарък  Crêpière ( уред за печене на палачинки) доведе и тази рецепта. 

DSC_1177

Понеже съм в голяма еуфория от тази машинарийка, искам да споделя впечатленията си от нея.

Преди… резервирана, сега … обичам я.

 Трябва си обаче малко техника, която бързо идва с практиката. Това не е никак зле, а напротив, добър повод няколко дни подред да се правят палачинки … за усъвършенстване 😉 , а у дома всички са супер доволни. След машинката ми за спагети, тази е следващата в листата на любимите ми уреди. Горещо препоръчвам да си я купите, ако често ви се налага да правите палачинки. Както се казва “родих се с тази машинка“ .

 Какво  ме спечели …

 Постоянната температура. Включваш и забравяш. За вас не знам, но аз поне трудно нацелвам идеалната температура при печене на палачинки, не че е мисия невъзможна, но някак си зает да следиш постоянно и това.

Няма я пушилката в кухнята. Това пък беше първото нещо, което впечатли останалите, защото всичко ново си е вид атракция за семейството и го изследваме от – до.

Няма го притеснението, че палачинката ще изгори, ако нещо ви отлепи от печката. Нещата са под контрол без да бързате.

Хем лежерно, ама някак  бързо, което ме устройва най-много.

Всички обичат палачинки или поне аз не познавам някой, който да не обича. У дома също много ги обичат и то по най-нездравословния начин. С бяло брашно, мляко и много шоколад.  Понякога хапват и така, обаче в повечето случаи попроменям нещо тук и там. Не се стърпявам, така си ми идва отвътре.  За тези палачинки, уговорката беше, че ще са с шоколад и малко мляко, но аз избирам брашното. Откакто съм променила кухнята ни, винаги имаме някакви пазарлъци и компромиси, трябва и двете страни да са доволни.

*Тук искам да вмъкна нещичко за прясното мляко …  направо ми е трън в очите. Присъства в тази рецепта, не защото искам, а защото детето трябваше да занесе в училище за ателието по готварство и остатъка трябваше някак да се използва. 

Палачинките с прясно мляко лично на мен не ми харесват, никога не са ми харесвали, стават леко жилави. Ако държите все пак да има прясно мляко, нека то да бъде по- малко като количество, а водата да доминира. Днешната рецепта е изключение 50/50. След като спрях млечните продукти, млякото в рецептите  го заменям с вода. Правя питки, мъфини, кекс, сладкиши и по нищо не  личи, че са приготвени с вода. Това беше изненада в началото и за мен, не е нужно да се съобразите с това, но ако ви е интересно пробвайте и ще видите разликата. Знам колко трудно е човек да си преобърне виждането към продуктите и храната, но млякото днес в търговската мрежа не е мляко, а някакъв измислен продукт на съвременната хранителна индустрия ( не че и от кравата е полезно за човека, но това е друга тема).

И  най-накрая, какво ще ви е нужно, за да си направите тези страшно вкусни и ароматни палачинки.

150 гр брашно Т85

100 гр брашно от елда

250 мл прясно мляко (био)

250 мл вода

3 яйца (био)

20 гр масло

1 щ сол

1 портокал

1 лимон

олио от фъстъци

шоколад

DSC_1241

В купа се смесват двата вида брашно и солта. Разбъркват се добре. Нарендват се кората на портокала и лимона. Маслото се разтопява. Яйцата се разбиват. Прясното мляко и водата се смесват и се разбъркват.

DSC_1242

Разбитите яйца се прибавят към брашното, разбърква се, добавя се маслото, пак се разбърква и следва да се прибави млякото/водата.

И защото ми е по-лесно или някакъв навик, минавам с  пасатора и се получава ето това.

*Палачинките направени с брашно от елда са по-различни от тези с бяло брашно. Сместа е по-рядка, няма я тази плътност  и залепва за дъното на уреда или тигана, а също така  и се къса лесно.  Това не е проблем, но е добре да се знае, за да си предвидите движенията при разпределянето ѝ и какво количество ще ви е необходимо за една палачинка. Ако са много тънки ще берете ядове. 

DSC_1249

И започва палачинко правенето, кой с каквото има 🙂

DSC_1255

След като уреда е достатъчно загрял, се капват две-три капки олио (фъстъчено) Взима се един черпак от сместа.

*Малко техника … черпака се държи в лявата ръка, а в дясната, тази  дървенката джаджа, която виждате на снимката потопена във вода. Изсипва се сместа, не в средата на уреда, а в посока на часовниковата стрелка  10h. С дървеното уредче започва да се избутва сместа от началото по посока на часовниковата стрелка, не трябва да се връщате в посоката от която сте започнали и така докато отиде до там, от където сте започнали. 

DSC_1256 DSC_1258

Палачинката не се обръща, първите ги обръщах и нещо не ми хареса, така стават по-добре, само се минава с шпатула, колкото да се отлепи от уреда.

Нанася се шоколада върху едната половина. Прегъва се на две.

DSC_1260 DSC_1262

И още веднъж.

DSC_1265

Не трябва много да се оставят да се пекат, защото стават твърди.

*След като са готови, можете да ги намажете леко с една четка с малко разтопено масло, но аз пропускам това удоволствие, че много компромиси ще станат.

Подреждам палачинките в една голяма чиния и ги покривам с един  стъклен капак, който имам за тази цел. Може да се пъхне чинията и в една торбичка, ако нямате капак.

DSC_1269

Свежи, ароматни и шоколадови 🙂

Знаете за любовта и слабоста ми към комбинацията шоколад/портокал… е и лимона тук е на точното място.

Лесен сладкиш с ябълки

DSC_1166

Това е сладкиш за бързо отреагиране, както му казвам аз.

Много лесен за приготвяне и с продукти които всеки има под ръка. Вкуса е без коментар. Всеки опитал го е във възторг и си тръгва с рецептата. Така че, ако искате да шашнете гостите това е десерта. Обичам такива рецепти, леснички и бързи. Рецептата за този сладкиш я видях в това video на списанието 750 Grammes и от три години това е една от най-любимите ми рецепти. Мисля, че когато го пробвате ще стане и вашата любима рецепта. Разбира се аз съм попроменила някои съставки. Промените които съм направила  с нищо не са повлияли на сладкиша, напротив, доста по-лек е, а и не са кой знае какви.  Ще ви напиша продуктите както са във видеото и продуктите на един от моите варианти. Така ще имате избор, но както и да го направите, все е хубав. Единствената ми забележка е, че в оригинала си захарта за мен е твърде, твърде много и не защото сега не трябва да ям захар, наистина идва прекалено много.

По принцип това е начина по който го правя, но в днешната рецепта съм използвала *кокосова захар 

DSC_1000  DSC_1006

 Беше интересно как ще се получи с нея.  Няма кой знае каква разлика освен, че самият сладкиш стана доста по -тъмен на цвят … тъмно кафяв карамел 😉 ( и на мен пак ми беше много сладко, бих намалила още захарта, но Жорко пък каза, че не било този път много сладко… така че на вкус и цвят си знаете 🙂  ). Понякога използвам и различни видове брашна, зависи на какъв кеф съм,  споменала съм един от тях,отбялязани са със ( *) Днешната рецепта е направена с тях. Много ми харесва също с брашно от елда на мястото на оризовото/бялото брашно.  Смело можете да експериментирате с брашната и да откриете на вас как ви харесва.

Ето я и рецептата:

От видеотo

150 гр брашно

130 гр захар

100 мл прясно мляко

2  яйца

1 п (7гр) бакпулвер

60 мл олио от фъстъци

2 или 3 ябълки

1 щ сол

За крема

80 гр масло

100 гр захар

1 яйце

Моя вариант

150 гр пълнозърнесто брашно Т150

                                                                                                  или

* 100 гр пълнозърнесто брашно Т150   

* 50 гр оризово брашно  ( или бяло брашно Т65)

* 40 гр кокосова захар/ тръстикова захар

100 мл вода

2 яйца ( био)

1 п (7гр) бакпулвер

60 мл олио от фъстъци

2 ябълки

(ако са по-малки 3 )

1 щ сол

1 шепа стафиди

Четири подправки / канела

DSC_0985

За крема

80 гр масло

*40 гр  кокосова захар / тръстикова захар

1 яйце ( био)

DSC_1003

Като опция може да се добавят:

Настъргана кора от лимон

Ядки

Парченца шоколад

*Добавяла съм и орехи, също е много вкусно, но малкото дете не ги обича. 

                                                                                    В купа се слагат :

Брашното ( брашната в днешната рецепта, които са отбелязани със * ), бакпулвера ( бакпулвера го изсипвам в една цедка за чай и го минавам през нея, защото остават бучици, които не се разтварят в сместа и като се изпече си остават така и нито ми харесва, нито пък е приятно)

DSC_0976

Разбъркват се да се смесят добре.

Прибавя се солта, захарта и яйцата. Разбърква се.

Не ви е нужен миксер, аз бъркам … виждате на снимката с какво. Една вилица ще свърши същата работа

DSC_0979

Изсипва се олиото и водата.

Разбърква се да се получи като кексово тесто ( и да е малко редичко, да не ви притеснява това).

DSC_0980

В тавичка с размер 22 см се застила хартия за печене. Изсипва се сместа . Потупва се леко тавата, за да излезе въздуха и да се разпредели еднакво сместа. Обелват се ябълките и се почистват от семките. Нарязват се на по- едри парченца. Подреждат се върху сместа. Поръсват се с четирите подправки ( ако нямате тази подправка използвайте канела) и стафидите.

DSC_0998

Поставя се да се пече в предварително загрята фурна на  180° около 30-40 мин

През това време се приготвя крема

В купичка се смесват разтопеното охладено масло, яйцето и захарта.

Разбърква се хубаво, ще се получи като крем.

DSC_1012

Проверяваме сладкиша с един нож, като го бодваме и ако излезе сух значи е готов.

DSC_1015  DSC_1017

Залива се с крема

( преди да се залее, кремът трябва да се разбърка добре )

DSC_1018  DSC_1021

Връща се във фурната за още 10-ина минути. Може и 15 мин, зависи от фурната как пече. Когато го проверите, крема,  една част от него се абсорбира от сладкиша, а другата остава като карамелена коричка отгоре.

Така ще разберете кога е готов.

DSC_1107

*Не го оставяйте прекалено много във фурната след като сте добавили крема, защото ще загуби този ефект, да остане сочен. Аз се подлъгах за първи път заради цвета който стана от кокосовата захар и го оставих 5 мин в повече. Според мен стана леко сух, но останалите 7 човека, които го ометоха казаха, че нищо подобно не било, но имайте го напредвид все пак при печенето.

Изважда се от фурната след като е готов  и се оставя да се охлади. Хващате крайчетата на хартията и лекичко, внимателно изваждате сладкиша върху решетка.

DSC_1102

Вкусен е както леко охладен, така и напълно изстинал.

Върви много добре в компанията на сладолед, ванилията е много подходящ, но да бъде с не много силен вкус, защото ще прикрие аромата и вкуса на сладкиша. Това са си някакви мои виждания, които не сте длъжни да спазвате 🙂

А и без сладолед си е екстра

DSC_1161

DSC_1163