Curry au crevettes à l’ananas et au lait de coco

dsc_0190

Началото е винаги трудно, докато се намерят точните думи след дълго отсъствие, затова не мисля и да ги търся тези думи.  Явно е, че в последно време, нямам никакво време за тук. В момента нещата при мен са колкото прости, толкова и сложни……….. така че не ми е било много до готвене. Не бях влизала от средата на септември в блога, а ми се струва, че не е било чак толкова отдавна, но уви. Днес си бях решила да отделя този ден за една рецепта, която правя  често, а до снимки все не стигам, а толкова много исках и тя да се появи  тук.

Една от любимите ми рецепти, защото е много вкусна, много лесна, много бърза за приготвяне и с малко продукти. Няма какво да се пише толкова, направила съм достатъчно снимки, така че и без да четете ще се справите, набавете си продуктите и се захващайте да готвите 🙂

Продукти

Скариди

( количество според това за колко хора ще се готви)

*** При мен почти целия пакет от 1кг – 31/40

2 ябълки – Granny Smith

1 консерва ананас – 260 гр

1 консерва кокосово мляко – 400 мл

Ориз – Bosto  Thaï   Jasmin

*** За    4 човека    4п х 125 гр

70 гр масло

къри

черен пипер микс

сол

dsc_0102

*** Първо си подгответе всички продукти 

Скаридите се почистват и измиват добре. Ябълките се почистват и нарязват на големи кубчета. Ананаса се отцежда от сока и се подсушават парченцата с домакинска хартия, след което, се нарязват  на приблизително еднакви по големина кубчета, като ябълките.

dsc_0118

Да готвим ………………………. 🙂

Започва се с ябълките. Загрява се тигана с 1/3 от маслото. Ябълките се задушават на средна температура, докато станат с карамелена коричка.

dsc_0119

Добавя се ананаса и продължава да се готви,

dsc_0122

………………..докато получите този резултат.

dsc_0129

Прехвърляте ги в една чиния и в същия тиган добавяте другата част от маслото и скаридите.

dsc_0137

Пържат се за кратко, на много висока температура. Трябва да се пържат, не да се варят. 2мин са им достатъчни.

Добавят се ябълките и ананаса при скаридите.

dsc_0138

Обръщат се няколко пъти, подхвърлят се, все едно правите палачинки 😉

dsc_0142

 Изсипва се кокосовото мляко

dsc_0146

Подправя се с къри,черен пипер и сол, според вашият вкус.

dsc_0153

*** Къри … смело сложете повече, то прави цялата магия тук 🙂 

Оставя се за 5мин на слаба температура и хоп, стоп.

Готово 🙂

dsc_01631-copie

Ориза…..

Пакетчетата са направени така, че директно да се пускат в кипяща вода.

Прочетете указанието на опаковката!!!

*** Добавете малко сол във водата, иначе ориза ще бъде безвкусен след това. Внимавайте  със солта, защото  другите продукти също трябва да се овкусят, да не стане много солено накрая.

Et voila 🙂

dsc_0176-copie

Advertisements

Soupe a l’Oignon (Лучена супа)

Мокро и студено.

  Днес се прибрах с прогизнали дрехи, мокра до кости.  Докато вървях под дъжда ми се прииска нещо топло, нещо ароматно, нещо вкусно. Тогава се сетих за един спомен, който като че ли е много подходящ за такова прогизнало, студено време. Естествено като се прибрах изядох една купа със салата, но пък се стоплих със спомени.

Да ви представя една класика от френската кухня.

Soupe a l’Oignon

181120111506 (2)

 Ще се учудите, ако все още не сте я опитвали, как с толкова малко продукти може да се получи нещо толкова вкусно. Поне моята реакция беше такава когато я направих за първи път. Семпло, а какъв вкус. За мнозина няма да бъде изненада, тази рецепта, защото вече съм я раздала  многократно, но за тези, които все още не са я пробвали, но имат желание да опитат тази традиционна супа от френската кухня, ето какво ще ви е нужно.

4-5 глави кромид лук

( големи )

50 гр. масло

1 с. л. олио

( от фъстъци)

1 с. л. пълна брашно

1,5 л. вода

сол

черен пипер

 препечени филийки хляб

 кашкавал

gruyère или comté, но аз винаги използвам gouda… въпрос на вкус )

Лукът се почиства и се нарязва на филийки. В голяма тенджера, хубаво е, даже ви препоръчвам да е с незалепвашто покритие и дебело дъно, защото лука ще се пържи продължително. Да, да, правилно чухте, ще се пържи, затова е и спомен тази рецепта, от този другия живот 🙂 .

 Включва се котлона на температура, между средно и слабо. В тенджерата, която сте избрали се смесват маслото и олиото, и след като се загреят се добавя нарязаният на филийки лук.  Започва едно бъркане… без прекъсване. Така докато лукът стане с лешниково-златист цвят и се разтопи.

Внимавайте да не покафенее и да прегори. Ето затова е добре тенджерата да бъде с дебело дъно. Това е за ваше улеснение и за добър резултат.

Добавя се брашното и продължава да се бърка, докато брашното стане… със златист цвят, както при запръжка. Добавя се водата, която трябва да бъде… студена и се разбърква добре.

Подправя се със солта и черния пипер на вкус. Изчаква се докато заври супата, след което котлона се намалява на най- ниската температура и се оставя да къкри за около 20 мин.

След като супата е готова се разпределя в купички. Всяка купичка се покрива с филийка препечен хляб и хлябът се покрива с кашкавал.

181120111521

*Аз си изрязвам филийките хляб с формичка, която е точно колкото купичката и след това ги пека на тостера.

Така приготвените купички се поставят в загрята фурна само на горен реотан и се оставят докато се разтопи и запече кашкавала… да стане и той златист.

 Ето я и златната ми лучена супа…

   нали златистият цвят е водещ в тази рецепта, от там и такъв резултат… златен 🙂

Може и да няма кой знае какъв вид след като се разбърка, но да знаете, че това е една от най-вкусните супи.

181120111523

181120111525

*Идеи

– Можете да използвате вместо препечен хляб, сухари, от тези дето се продават в  пакети. 

–  Можете да си направите крутони.

– Можете да използвате   бульон вместо вода

– Може да  добавите  бяло вино, което ще допринесе за един много приятен аромат. 

Мусака

DSC_0851

Мусака, не гръцка … българска.

Това ястие по тукашните ширини се свързва винаги и единствено като гръцко. Във всеки разговор с белгийци или други чужденци,  когато сме коментирали различните кухни,  винаги се стига и до мусаката. Какво е тяхното учудване, че и ние си имаме мусака и тя  НЕ е с патладжан 😉

Признавам си не ми е било в плановете да показвам мусака. Не само с нея се получава така при мен. Дали, защото съм израснала с тези традиционни манджички и не, не че не са вкусни или пък са маловажни, но всеки ги знае и си има свой начин на приготвяне. Затова не мисля, че представляват кой знае какъв интерес.  Обаче друг е повода … даже не един , а два да споделя моята рецепта, затова ще се намърда и тя на станиците на този блог …

DSC_0822

Където кухнята става емоция

Да знаете, че всяка рецепта се появява тук в следствие на някаква емоция, защото самата аз съм такава една, емоционална. И един боб предизвика наскоро много чувства, но нека да останат някои емоции лично за мен. Какво подтикна да се появи тук и тази рецепта. Първо, интереса, който предизвиква начина ѝ на приготвяне всеки път когато някой ме попита и второ … Един обикновен разговор с дъщерята на една приятелка. Младо момиче, което много добре се справя в кухнята, може да прави куп завъртяни неща, но каза, че ето всъщност не знае как се прави мусака.  Понеже и двете сме на гребена на една и съща  вълна,  това храната ни да бъде приготвена здравословно, ето споделям тайната ми рецепта  на това вкусно ястие.  Дано и на вас да ви хареса този  начин на приготвянето му, както се харесва на моето семейство … те всъщност не са яли по друг начин приготвена мусака. Взимайте остър нож и да се залавяме да готвим.

Продукти

500 гр кайма

картофи

1/2 зелена чушка

1 голям морков

1 глава кромид лук

1 главичка лук ешалот

1 с. л. доматено пюре

сол

черен пипер

(микс)

чубрица

Заливка

3 яйца

(био)

3 с. л. оризово брашно

500 гр кисело мляко

(био)

Картофите, моркова, чушката и лука се нарязват на малки еднакви кубчета. Поставят се в тавата в която сте избрали да готвите.

DSC_0736

***Не съм дала точно количество на картофите. Тука малко на око. Някой харесват мусаката с повече картофи, а други пък предпочитат каймата да доминира. Така че вие сами ще прецените колко картофи са ви необходими.

Каймата …

Поставя се в тенджера и се налива топла вода, не гореща. С ръка се разбърква, за да се раздели каймата във водата.

Трябва да стане ето така.

DSC_0745 DSC_0746

Поставя ce тенджерата на котлона и се готви на висока температура. В момента в който заври се намалява температурата и се оставя да къкри, както му казват. В началото се бърка постоянно, за да остане  каймата на еднакви части.

*** Харесвам да бъде така, защото след това се разпределя равномерно измежду картофите.

DSC_0751 DSC_0753

Когато се появи пяна се обира с една лъжица и се изхвърля.

*** Отпенвам докато водата остане чиста

Оставя се да къкри без повече да се бърка за около 10-15мин. Добавя се доматеното пюре и се оставя за още 2-3 мин на котлона.

DSC_0759

И след това  се изсипва при нарязаните зеленчуци. Виждате ли как става каймата 🙂 Това е и целта.

DSC_0761

Подправя се със солта,черния пипер и чубрицата. Разбърква се всичко да се разпредели равномерно и се поставя в добре загрята фурна.

DSC_0764

Градусите според вашата фурна. Пече се докато зеленчуците са готови и течността изври. Трябва да се запече добре, но не да изгори.

*** Разбърквам внимателно от време на време, за да може по-бързо течността да се изпари.

През това време се приготвя заливката.

Поставят се яйцата, оризовото брашно и киселото мляко в ето тази джаджа.

Много удобна в случая, иначе предназначението ѝ е да се приготвя винегрет.

DSC_0769

Преди да си я купя използвах пасатора за тази цел.

Добавя се малко сол и черен пипер и се раздрусва енергично,

DSC_0770

докато се получи това нещо.

DSC_0772

Когато мусаката се е запекла добре, в случая ето така

DSC_0777

се залива с приготвената млечна смес

DSC_0793

и се връща във фурната докато се получи хубав златист цвят.

DSC_0799

Това е,

ето я и нея … моята мусака 🙂

DSC_0803

И в заключение на всичко до тук:

*Не използвам олио, защото каймата има мазнини (на горните снимки се вижда), които според мен са си напълно достатъчни. По никакъв начин не се усеща липсата им в ястието. 

*Не пържа нищо.

*Киселото мляко е по-добрия избор от прясното мляко.

*Оризовото брашно няма глутен и заливката става много лека и пухкава. С обикновеното брашно става леко гумена.

*Самото ястие приготвено така не става нито сухо, нито мазно, както когато се пържи всичко. Дори и да ви остане за следващ ден и се наложи да притопляте, ще бъде така все едно току що сте го направили.  

С една дума … мусаката става много лека и приятна на вкус. 

Крем супа от тиква

DSC06837 - Copie - Copie

Velouté de potimarron

Една рецепта от архивите.

Към днешна дата някои от съставките не присъстват когато я правя ( предполагам  ще се досетите кои ), но резултата пак си е хубав … стига да обичате тиквата в супа или в соления ѝ вариант.

 Вече всички познават различни рецепти и ги приготвят, но когато аз пристигнах в Белгия преди 10г. тази супа нито ми беше интересна, нито предпочитана. Обаче, всяко нещо с времето си  И с времето

“Крем супа от тиква“се превърна в любимата ми супа.

Спомням си с усмивка за първата ни среща.  Съседът ни ( който вече не е между нас 😦  ) ми даде една кутия от нея. Опитах я и директно я изхвърлих.  Разбира се след това му казах, че супата е била много вкусна. Всеки труд трябва да се уважава. Различните вкусове, са друго нещо. Дано да не ми се сърди човека където и да е сега, там някъде, защото той ни правеше много вкусни неща.  Неговата рецепта беше далеч по- различна от тази която ще ви предложа. Той ревниво си пазеше всички рецепти и всички те си отидоха с него . Само една успях да имам и така продължавам една традиция, която ни остана от него, но това е друга история на която ще и дойде скоро времето и нея да прочетете. Та супата … Сигурно, ако сега ми я поднесат, в същия вид, може би … пак няма да ми хареса. Те обаче харесаха след време моята супа, което ме ласкае малко или много … по-скоро много 🙂

Това беше солената страна на нещата, а сега и за  … сладката .

Има и белгийци, които пък се учудват, че ние правим десерт от тиква.

Още една смешна случка около тиквата и приключвам с историите …  Едно друго белгийско семейство беше учудено как така тиква приготвена със захар. Естествено аз веднага им изпекох с орехи и мед ….. Сюрприз. Не им хареса.

Коментара беше “ Свикнали сме да я ядем със сол “

Така че, ако някой не обича супа от тиква да знае, че има хора, които пък не обичат печена тиква с мед.

Имаме обаче приятели и съседи, които  я приеха с изненада и я заобичаха като десерт. Те също има какво да научат от нас 😉  Чакат Коледа, за да ги почерпя  “Баница с тиква, орехи и канела“.

Толкова със случките и спомените.

Връщам се към рецептата.

 Ето и как си приготвям тази супа, по мое мнение страхотна. Ако ви хареса и на вас, изобщо не чакайте, направете си я.

Трябват ви

600 гр. тиква

0,500 мл. прясно мляко

 2 стръка праз лук

(бялата част)

 4 картофа

(около 200 гр.)

 2 глави кромид лук

2 клонки целина

0,500 мл. пилешки бульон

(или 2 кубчета)

 20 гр. масло

 сол

черен пипер

DSC06724 - Copie

Разтопява се маслото в тенджера и се задушават лука и праза, за около 5 мин. на слаб огън.
Не трябва да си променят цвета. След това се добавят целината, картофите и тиквата нарязана на дребни кубчета. Добавя се бульона и прясното мляко (ако използвате кубчета бульон, не добавяйте сол).

DSC06773

Оставя се да къкри на слаб огън, докато картофите и тиквата станат готови.

 След като супата е готова зеленчуците се изсипвате  в гевгир. Поставят се в чиста тенджера и се пасират. Към пасираните зеленчуци се добавя от прецеденият бульон, до желаната за вас гъстота, като разбърквате енергично. Опитайте и ако има нужда от сол, добавете според вашият вкус.

Когато сервирате готовата супа може да добавите сметана (по желание) и поръсвате с черен пипер

* В доброто старо време я сервирах  с начупен отгоре препечен пушен бекон … направо убийствено  

DSC06862 - Copie

DSC06860 - Copie

Правила съм супата  и с  тиква цигулка

00000347

Резултата.

011120111350 - Copie

И с двата вида тиква супата е много вкусна, но като че ли аз предпочитам с тази червеничката … но не знам как се казва сорта ѝ на български, на френски е potimarron 🙂

Тажин с пиле , зелени маслини и маринован лимон

DSC_0638

Tajine au poulet aux olives vertes et citron confit

Тажин  е традиционен  съд за готвене  от  Магреб  ( Северна Африка , Алжир и Мароко) . Като нашия гювеч , но с конусовиден капак . С него се готви на котлон , на ниска температура , не във фурна .

DSC_0538

 Ястието приготвено в тажин  на наш български  език  е така наречената яхния или задушено .

Всеки марокански готвач си има своя рецепта . Продуктите и подправките които се използват  за приготвянето му , могат да бъдат различни  в зависимост от региона . Използват се както зеленчуци , така и сушени плодове , различни видове месо . Готви се с малко вода . Тажин се определя  като семейно ястие  за споделяне . Ако зададете въпрос на мароканец как се сервира , ще ви изгледа странно . Веднъж приготвен тажина се  поставя в средата на масата и се хранят всички от него .

Да уточня ,че …

*** Тажин се яде с домашен хляб , не с кус-кус .  Там вече е съвсем друга манджа .

DSC_0576

Мароканците имат голямо  разнообразие от маслини  и всички са със страхотни вкусове .  Обичам маслини , всякакви .   Може би и затова си беше любов от пръв поглед  тази рецепта . Тя се приготвя със зелени мариновани  маслини  с малко специфичен вкус . Точно този вкус  придава много интересна нотка на яхнията .

На пръв поглед  … интересен цвят , да не казвам малко странен , но какъв аромат .  А подправките … експлозия от вкус . Опитайте и ще се изненадате от тази по – различна яхния .

Ако нямате тажин , спокойно можете да използвате тенджера под налягане , а защо не и  гювеч .

Да започваме , какво ще ви е нужно

4 пилешки бутчета

( горната част )

100 г зелени маслини

2 скилидки чесън

1 глава кромид лук

1 к. л. джинджифил

( пудра)

1 к. л. кимион

1 к. л. Раз ел ханут

1 к. л. куркума

1 доза шафран

сол

черен пипер

1/2 връзка магданоз

( може да използвате кориандър , но аз предпочитам магданоз)

1 маринован лимон

олио от фъстъци

вода

Започва се с мариноването на пилешкото месо .

Отстранява се кожата и месото се измива добре . Поставя се в купа.

*** Никога не мариновайте в метален съд 

Магданоза , 1 щ сол и чесъна се нарязват заедно

DSC_0514

Втриват се в месото .

Маринования лимон се разрязва и се изважда пулпата , която се прибавя към месото . Кората се нарязва на кубчета и се запазва за по – късен етап от приготвянето .

                           DSC_0517DSC_0522

Идва ред и на подправките

Добавят се всички подправки при месото и се втриват добре .

DSC_0524

Оставя се да се маринова за около 2 часа , ако нямате време .

Аз  го оставям за една нощ и резултата е много по – добър .

***  Сложете си ръкавици , защото ще ви се оцвети кожата  на ръцете .

*** Ако не намерите Раз ел ханут , не е фатално , но е добре да го имате . Това е кралят на мароканските подправки . В буквален превод от арабски означава “ главата на подправките “  . Страхотен за всякакви видове яхнии . Можете да го замените с Гарам  масала ( същото е , почти )

 Загрява се олио в тажина , дълбок тиган  или тенджера . Каквото ще използвате .

Запържва се месото с маринатата и  лука нарязан на филийки за около 10 мин.  Добавя се вода колкото да покрие месото , не много . Намалява се температурата на котлона и се оставя да къкри така 30 мин.  Добавят се маслините и нарязаната кора на лимона която си запазихме . Затваря се тажина /тенджерата и се готви още 30 мин.

Опитайте и подправете със сол

DSC_0652DSC_0596

DSC_0648