Пълнозърнест ръжен хляб със сушени плодове

DSC_0575

Ммммм… 🙂

Мисля го от  дълго време, а повода за него е  един друг хляб  Pain aux fruits, който си купувам от време на време, когато имам път към една хлебарница в другия край на Брюксел.

Имах оформена идея в главата какъв искам да бъде моят хляб… По възможност пълнозърнест, ръжен (предпочитах го), да е без мая, без глутен… е много исках.  С брашното което мислех да използвам, нямаше как да се изпълнят моите претенции, затова има  участие на глутен, колкото и да не го искам. С времето се уверих, не че съм някоя супер готвачка, но при правенето на хляб си има някакви правила/химия.  Спазиш ли законите на тези правила, няма как да не се получат нещата. Подходих уверено и въпреки това имаше частичка в мен, която не беше много сигурна. Така или иначе няма нищо сигурно в живота, та камо ли в един експеримент. От друга страна вече беше всичко в главата ми и знаех точно, какво и как трябва да направя. Това малко като някакво прозрение… 😉 🙂  Доволна съм от резултата, повече от доволна… направо съм щастлива, защото вътрешното ми усещане и интуиция не ме подведоха за пореден път. Kолко малко му трябва на човек , един хляб и щастието е налице.

Хайде сега да ви запозная и вас с това мое щастие

Продукти

* трите вида брашно са био

200 гр пълнозърнесто ръжено брашно

100 гр бяло брашно Т65

100 гр оризово брашно

1 с.л. смляно ленено семе

4 гр Gomme de guar ( Гуарова гума)

2 щ сол

250 мл вода

2 с. л. олио от рапица

DSC_0537

Сушени плодове

кайсии

стафиди

смокини

фурми

DSC_0530

Ядки и семена

*ядките и семената са сурови

орехи

слънчогледови семки

тиквени семки

сусам

чия

микс семена

(кафяв лен, жълт лен, маково семе, просо, слънчоглед, сусам)

DSC_0534

Първоначално мислех да меся на ръка. Идеята отпадна, защо? Защото, който е работил с  ръжено брашно и то пък пълнозърнесто ще знае колко трудно се получават нещата с него, да не кажа, че и много често, може и да не се получат. За това и не става да се използва само то като вид брашно.  Трябва да има една част друго брашно с глутен, което да подбутне малко нещата. Затова в рецептата присъства бялото брашно, но от друга страна исках да олекотя тестото откъм присъствие на глутен и избрах оризовото брашно. Получи се  баланса, който исках и търсех, но това го разбрах чак след като опитах готовия хляб. С брашното всичко беше ясно и така, реших да използвам машината за хляб.

Трите вида брашно, смляното ленено семе, гуаровата гума и солта се смесват и разбъркват добре. Сушените плодове се нарязват на по- едри парченца и се добавят към брашното. Орехите се нарязват също на едри парченца. Не е нужна прецизност. Нарязаните орехи и семената се прибавят към останалите продукти.

DSC_0543

Всичко се разбърква добре.

DSC_0546

В контейнера на машината за хляб се изсипват водата и олиото от рапица. Прибавя се и брашното.

DSC_0548

Избрах програма за хляб със захар, като първоначално мислех хлябът да се изпече в машината. НО, всеки път има едно но, вече съм патила с ръжено брашно, а и за първи път трябваше да разчитам изцяло на гуаровата гума за втасването. Знаех, че ще имам нужда от време, много време или по- точно да бъде достатъчно, за да се случат нещата както трябва. Видя ми се много кратка тази програма 2h56 и на всички останали програми, които има машината. Реших да я използвам да бърка и да пека във фурната. Така дадох старт. 

Тук една забележка… и на машината и беше трудно да замеси тестото, затова и помагах през цялото време с една шпатула. Солидарност 🙂

Получи се това

DSC_0553

Когато приключи бъркането, тестото се прехвърля на дъска /плот и се оформя с ръце, колкото е големината на формата, която сте избрали.

Не се добавя допълнително брашно, сложете си ръкавици, за да не ви залепва по ръцете.

Не трябва да бъде голяма формата, хляб чудо… няма да стане.

Моята форма е с размер 21см/10,5см

Оформеният хляб се поръсва със сусам и слънчогледови семки, като се притискат леко с ръка, да могат да се закрепят за тестото. Иначе по време на печенето всичко ще падне.

DSC_0559

DSC_0561

Поставя се формата в достатъчно голяма найлонова торбичка и се затваря с клипс. Оставя се така, докато тестото удвой обема си.

При мен това се случи за около 2часа и 30мин. Поставих обаче формата върху радиатора, за да се застраховам един вид. От време на време отварях да контролирам нещата, а и да видя дали изобщо ще втаса. Колко много се зарадвах като видях, че се получава, нямате си на идея. Емоции не ми липсват.

За да не прецакам накрая всичко се отказах от снимките след като видях, че хлебчето е готово и направо го сложих да се пече в предварително загрята фурна на 190° за 40мин.

След като се изпече и извади от фурната се оставя върху решетка до пълното му охлаждане.

DSC_0567

Уф 🙂

 Tова е историята около този  Ръжен хляб със сушени плодове

Сега моето хлебче даже повече ми харесва от този, който си купувам и много съм доволна от този факт. Ще видим какво ще кажат и децата, че те имат база за сравнение, но това утре.

Това е  от утрото

DSC_0606 - Copie - Copie

В резюме

Хлябът е много приятен на вкус. Няма как да се опише усещането от него, просто чуден. Няма да ви стане тежко от него. Влажен и тежък хляб е и затова е хубаво да се реже на тънички филийки. Най-добре това да става с машина, иначе трудно. Когато се нареже изглежда като глетав, но не е. Затова снимах само отчупено парченце, за да добиете по -добра представа как изглежда.

Реклами

Мъфини с парченца шоколад и компот от ябълки

От къде да започна …

Тези мъфини имат много истории и много “лица“. С времето се надявам да ви покажа всичките им вариации, а сигурно ще разкажа и историите към тях 🙂 .

 Днес направо към рецептата от която се получи този резултат.

Кремообразна вътрешност с шоколад… бяха изядени за нула време.

DSC_0462

Продукти

200 гр бяло брашно Т65 био

(Защо бяло брашно Т65, като не е добре за мен и защо био ? Бялото био брашно Т65 е по-различно от това което ще намерите в търговските вериги магазини. То е с по-тъмен цвят и с не толкова добри пекарски свойства, въпреки че  има по-малко пепелно съдържание, но е така, защото не е рафинирано… Това от личен опит с  брашната, които използвам )

4 с.л тръстикова захар

(не рафинирана)

2 щ. сол

2 ч.л. бакпулвер

(без глутен)

50 гр компот от ябълки

(за него съм писала ТУК )

100 гр черен шоколад

180 мл вода

60 мл олио от фъстъци

ванилия

DSC_0365

  Правилото за мъфини …

сухите съставки в една купа,

DSC_0374

течните в друга купа.

DSC_0375

След което се събират  заедно.

DSC_0379

Разбърква се за кратко, колкото да се смесят.

DSC_0380

 Сместа се разпределя във формички.

Аз реших да бъдат по-мънички, затова ги разпределих в две формички и слагах по 2 с.л. от сместа във всяко гнездо.

DSC_0385

Пекът се в загрята предварително фурна на 200° – 30 мин

DSC_0405 (2)

DSC_0423

DSC_0445 - Copie

Soupe a l’Oignon (Лучена супа)

Мокро и студено.

  Днес се прибрах с прогизнали дрехи, мокра до кости.  Докато вървях под дъжда ми се прииска нещо топло, нещо ароматно, нещо вкусно. Тогава се сетих за един спомен, който като че ли е много подходящ за такова прогизнало, студено време. Естествено като се прибрах изядох една купа със салата, но пък се стоплих със спомени.

Да ви представя една класика от френската кухня.

Soupe a l’Oignon

181120111506 (2)

 Ще се учудите, ако все още не сте я опитвали, как с толкова малко продукти може да се получи нещо толкова вкусно. Поне моята реакция беше такава когато я направих за първи път. Семпло, а какъв вкус. За мнозина няма да бъде изненада, тази рецепта, защото вече съм я раздала  многократно, но за тези, които все още не са я пробвали, но имат желание да опитат тази традиционна супа от френската кухня, ето какво ще ви е нужно.

4-5 глави кромид лук

( големи )

50 гр. масло

1 с. л. олио

( от фъстъци)

1 с. л. пълна брашно

1,5 л. вода

сол

черен пипер

 препечени филийки хляб

 кашкавал

gruyère или comté, но аз винаги използвам gouda… въпрос на вкус )

Лукът се почиства и се нарязва на филийки. В голяма тенджера, хубаво е, даже ви препоръчвам да е с незалепвашто покритие и дебело дъно, защото лука ще се пържи продължително. Да, да, правилно чухте, ще се пържи, затова е и спомен тази рецепта, от този другия живот 🙂 .

 Включва се котлона на температура, между средно и слабо. В тенджерата, която сте избрали се смесват маслото и олиото, и след като се загреят се добавя нарязаният на филийки лук.  Започва едно бъркане… без прекъсване. Така докато лукът стане с лешниково-златист цвят и се разтопи.

Внимавайте да не покафенее и да прегори. Ето затова е добре тенджерата да бъде с дебело дъно. Това е за ваше улеснение и за добър резултат.

Добавя се брашното и продължава да се бърка, докато брашното стане… със златист цвят, както при запръжка. Добавя се водата, която трябва да бъде… студена и се разбърква добре.

Подправя се със солта и черния пипер на вкус. Изчаква се докато заври супата, след което котлона се намалява на най- ниската температура и се оставя да къкри за около 20 мин.

След като супата е готова се разпределя в купички. Всяка купичка се покрива с филийка препечен хляб и хлябът се покрива с кашкавал.

181120111521

*Аз си изрязвам филийките хляб с формичка, която е точно колкото купичката и след това ги пека на тостера.

Така приготвените купички се поставят в загрята фурна само на горен реотан и се оставят докато се разтопи и запече кашкавала… да стане и той златист.

 Ето я и златната ми лучена супа…

   нали златистият цвят е водещ в тази рецепта, от там и такъв резултат… златен 🙂

Може и да няма кой знае какъв вид след като се разбърка, но да знаете, че това е една от най-вкусните супи.

181120111523

181120111525

*Идеи

– Можете да използвате вместо препечен хляб, сухари, от тези дето се продават в  пакети. 

–  Можете да си направите крутони.

– Можете да използвате   бульон вместо вода

– Може да  добавите  бяло вино, което ще допринесе за един много приятен аромат. 

Коледен спомен за … Курабиедес

А вие познавате ли тези курабии?

DSC_0224

Сигурно голяма част от вас ги знаят и си ги приготвят, но има и такива, които не ги знаят. За България, не съм сигурна, но тук  от лични наблюдения, когато съм подарявала не знаят нищо за тях , но пък се влюбват веднага в тези маслени бисквити. Сигурно защото тяхната кухня изобилства със сладкиши от  маслено тесто, затова и ги харесват.

Как пък аз стигнах до тях?

DSC_0252

Допреди осем години, аз също не подозирах за съществуването им. Благодарение на един  клиент се запознах с тях. Той е грък по народност и преди осем години на Коледа ме почерпи с курабиедес и с меломакарона. Тогава разбрах, че тези курабии се приготвят по коледните празници от тях. Двата вида сладки, без които Коледа просто не е Коледа – курабии и меломакарона. Признавам си за меломакарона още с първата хапка и ми стана ясно, че няма да се заобичаме, просто не са мой тип сладки, но с курабиедес… веднага ми легнаха на сърцето. После имах възможност да си ги купя и от Гърция, така де, да са точно от извора, ноооо домашно направените са си къде, къде по- добри. Разтърсих се за рецепта и попаднах  ето  ТУК, получават ми се не просто добре, а много добре. Моите имат съвсем леки промени. В интерес на истината, всички рецепти, на които попаднах в годините  нямат помежду си кой знае какви разлики. И така започнах и аз като гърците да си правя курабиедес за Коледа или както тази година… след Коледа, че и след Нова година. Сега ще ви покажа старата ми версия, защото се досещате, днес ги правя различни, но не много.  Като за начало старите спомени, със старите снимки, в старата ми кухня… след тях идват и различните 🙂

1 кг брашно Т65

650 гр масло

2 жълтъка

100 гр захар

1 п (7гр) бакпулвер

100 мл вода

филирани бадеми

( леко запечени)

ванилия

150 гр пудра захар

Тестото го приготвям в машината за хляб, тя бърка 🙂  Когато мога да се улесня, не подминавам възможноста, но ако няма машина може и с робот, миксер, ако ли не…… хей ръчички, хей ги две и те вършат чудесна работа.

Като начало започваме с …. Разтопява се маслото и след като се охлади го изсипвам в контейнера на машината. Двата жълтъка и захарта се разбиват в една купичка и се добавят при маслото. Брашното се смесва с бакпулвера и се разбърква добре. Изсипва се една част от него при маслото.

Включвам машината на програма “Тесто“ . Когато маслото и брашното се смесят, започва да се добавя на части останалото брашно. Така по-лесно ще бърка машината. Добавя се и водата.

DSC_0202

*Ако виждате , че бъркалките се затрудняват, добавете още малко вода, трябва да се получи компактно тесто. Аз съм увеличила водата, защото съотношението течност/брашно според мен, не е най- удачното. Тестото се замесва трудно и след като се изпекат курабиите са много ронливи. Затова съм увеличила водата, но това е според моя вкус, който не ви задължава да ме слушате. Преценете сами както ви харесва на вас. 

DSC_0207

Когато чуете сигнала на машината се добавят, запечените бадеми и ванилията.

*В рецептите за курабиите има и коняк, но аз никога нямам у дома, затова и тук той отсъства, НО слагам аромат на коняк 😉

След като е приключило бъркането, оставям за малко тестото в машината, но не изчаквам целия цикъл на програмата. Колкото да си отпочине, защото тук втасване няма. След това го прехвърлям в една купа и с лъжицата за сладолед загребвам от тестото и оформям топки.

DSC_0216 DSC_0218

*Това е най -лесният начин да бъдат сладките еднакви и след това да се изпекат равномерно. Подреждат се в тава застлана с хартия за печене и се пекат, при мен на 200° за около 15-20мин. Трябва да порозовеят, но да не ви подлъжат и да ги оставите повече и да станат леко кафяви. Тогава стават прекалено сухи. Те и без това са сухи маслени сладки, но не е добре да са прекалено сухи и ронливи. Аз поне не ги обичам така, но имам приятели и съседи, те пък ги харесват точно така, леко препеченки. Няма угодия, това е 🙂

След като се извадят от фурната веднага се овалват в пудрата захар. Докато са топли пудрата захар залепва лесно по тях.

DSC_0221

И това е… гръцки курабии за Коледа, след Коледа и на кой когато му се хапват.

DSC_0266

DSC_0262

Бухтички със сода

DSC_0558 - Copie - Copie

Един детски спомен и една рецепта, останали от моята майка.

Сигурно и вие имате същите спомени, може би и същата рецепта. Няма дете да не познава вкуса на бухтички  със сладко или поръсени с пудра захар.

Моите деца сега са по- модерни, обичат ги с шоколад.

 Лесни и бързи за приготвяне. Няма къде да се сбърка и винаги отличен резултата.

Ето перфектната закуска … може би 🙂

DSC_0547 - Copie (2) - Copie

250 гр кисело мляко

1 ч. л. сода бикарбонат

3 яйца

400-500 гр бяло брашно Т65

олио от фъстъци

( за пърженето)

В купа се разбиват  яйцата. В друга  по-дълбока купичка се разбърква киселото мляко със содата. Изчаква се малко, за да се активира содата, затова и купата трябва да е по-дълбока, да не изтече млякото. Изсипва се при разбитите яйца. Разбърква се добре. Добавя се брашното. Получава се смес с консистенция на кексово тесто.

Избирате си съд, който да е малък, дълбок и с дебело дъно.

Малък: Най-добре е да пържите по- малко на  брой бухтички. Така ще можете да ги следите да не прегарят, а и става по-бързо.

Дълбок: За да не ви отива голямо количество олио при пърженето, но в същото време ще бъде достатъчно 

 Дебело дъно: За да задържа топлината и в същото време няма да е необходимо температурата да бъде висока

Загрява се олиото в съда, който сте си избрали и намалявате температурата. С помоща на лъжичка се изсипва по малко от сместа в згорещеното олио. Когато станат готови от едната страна, те сами се обръщат.

Пригответе всичко да ви бъде под ръка и удобно, за да не губите време. Бухтичките стават много бързо и да не ги изгорите.

Готовите бухтички се поставят върху домакинска хартия, която да поеме излишната мазнина.

 Сервирате и сладко,сладко си похапвате

DSC_0543 - Copie

Палачинки с кисело мляко

DSC_0427 (2)

Една забравена рецепта, на едни сбъркани палачинки.

 Имам и едни сбъркани мъфини, които пък направо бяха невероятни. Добре че в повечето случаи грешките  се оказват много добри попадения.  Хубави и усмихнати спомени ми носят тези палачинки 🙂

Рецептата е от тази книга на Емануил, която му купих преди две години.

Нали сме запалени кулинари 😉

48063_612699615424943_2131627995_n

Когато решихме да ги направим, едно наше недоглеждане даде много добър резултат. Рецептата е с прясно мляко, но ние сложихме кисело мляко, не знам какво сме гледали, но се получиха много интересни,  пухкави, плътни и леко загатващо киселки палачинки.

DSC_0418 (2)

 Различни … обичам различното

Ако и вие харесвате различните неща, пробвайте. Може да ви харесат … или пък си ги направете с прясно мляко.

*** За да измерите киселото (прясно) мляко и брашното се използва  малка кофичка от 125 гр 

IMG_5926

 3 яйца

 кисело мляко

( 4 кофички х 125 гр )

50 гр. масло

бяло брашно Т65

( 2 кофички х 125 гр )

2 щипки сол

олио за пържене

( от фъстъци )


*** За сладък вариант прибавете 2 пакетчета ванилена захар

В купа се разбиват яйцата. Добавят се разтопеното и охладено масло и след това киселото мляко. Разбърква се добре. Изсипва се брашното, солта и се разбърква да се получи гладка смес, без бучици.

Получава се гъста смес. По – гъста от нормалната смес за палачинки.

Загрява се тиган и с четка се намазва леко от олиото. Изсипва се малко количество в средата и се разпределя равномерно. Да се получи нещо подобно като панкейк с диаметър около 12 см .

Пекат се  по 1-2 мин на страна.

DSC_0410 - Copie - Copie

Селски хляб без месене

DSC_0479

Ще започнем с малко предистория …. От  къде започна всичко , от един  репортаж /филм  по RTBF , който разбуни духовете в Брюксел . След като го изгледах бях втрещена и взех решението :  Ще правя хляб , с истинско брашно , както са го правили по време на войната . Брашно , вода , мая . Първата стъпка  беше да изхвърля всички брашна , които се намираха в шкафа ми от големите вериги магазини . Вложих много време в четене и събиране на  информация за брашното и колкото повече научавах , толкова повече губех доверие  към производителите , но все пак трябваше  да се храним с нещо и така дадох доверието си на био магазините  , че  зърното е отгледано биологично .  В началото бях скептично настроена , също като многото приятели около мен , които казваха “ Много се знае колко е био “ . Сега , след една година  мога  смело да заявя . Разлика има и тя е  ……  космическа . Намерих  и няколко ферми /мелници , които продават брашно без добавки към него. Супермаркетите , хлебарниците  се окичиха със знака  “Влизането забранено“ . Така на тяхно място , за спешни случай  издирих няколко малки стари хлебарници , съществуващи от преди 4 поколения , които продължават да правят хляб , ама както едно време .  Нали съм работещо момиче , случва се да се прибера уморена и да нямам желание за нищо . Иии , така започна голямото хлебоправене .

Аз съм заклет фен на всичко което е приготвено от тесто . Хляба се превърна в моята слабост и любов . Преоткрих го във всичките му нюанси .  Малко трудно за вярване с моите 49 кг , но е точно така . Разбира се , не се тъпча от сутрин до вечер , с банички . Не , че не ми се иска от време на време , но това беше в един друг живот . В началото не всички резултати бяха най -добрите , но вече се справям прилично . Дано да не ви е доскучало и ако все още сте тук   се връщаме към рецептата .

Рецептата за селски  хляб е базирана върху тази за бял хляб , като  малко е изменена . Една част от бялото брашното Т65 е заменено с брашно от двузърнест лимец  . Можете да изберете ръжено брашно или пълнозърнесто брашно Т110 . Така ще получите не съвсем бял хляб с различен вкус .

200 г  бяло брашно T65

300 г брашно от двузърнест лимец

7 г суха мая

1/2 ч. л. захар

1 ч. л. сол

250 мл вода

Времето нужно ви за да приготвите хляба е общо 3 часа

1 час – първо втасване

1 час – второ втасване

1 час – печене

 Маята се разтваря във водата със захарта и 1 с. л. брашно взето от общото количество . Водата трябва да бъде с телесна температура . Оставя се настрана да шупне .

 Изсипват се брашната и солта  в купа  и се разбъркват , докато  се смесят добре. Прави се кладенче и се добавя шупналата мая .

DSC_0460

Разбърква се с шпатула ( по -лесно е , но дървена лъжица ще свърши същата работа )  Ще се получи ето това

DSC_0466

Оставя се настрана докато удвой обема си .  Когато това се случи , тестото се прехвърля  на набрашнен плот и се замесва леко

DSC_0445

след което се поставя в съда в който мислите да печете хляба . При мен ето така

DSC_0448

Така приготвеното ни хлебче се оставя да втаса още веднъж

DSC_0452

Поръсва се съвсем малко брашно , за да се получи една приятна коричка при печенето .

Покрива се с капак и се поставя в предварително загрята  фурна на 190%  за 60 мин.

*** Хубаво е  да изберете голям керамичен съд . Така ще се задържа топлината и при печенето ще наподобява пещ .

  Резултата

DSC_0478

DSC_0489

*** Добре е да се въоръжите с търпение и да изчакате 2 часа поне хляба да се охлади , след като сте го извадили от фурната , преди да го разрежете . Иначе ще бъде глетав и когато попадне в стомаха ви ще се превърне в топка , която трудно ще се преработи . Глутенът , попаднал веднъж в червата се надува .

 Тези две малки наглед подробности водят до дискомфорт , подут стомах и чувство на тежест .

DSC_0497