Забравените зеленчуци … супа

Седя вече не знам колко време пред монитора… дни и не знам нито от къде да започна, нито как.

Не че нямам какво да напиша, напротив, точно обратното. Толкова много неща се случиха за тези месеци (кога се изнизаха толкова бързо, като миг) в които не можах да отделя мъничко време, за да се появя тук и сега мислите ми препускат една през друга и всяка една, хем иска да излезе на бял свят, хем не чак дотам. Естествено няма как да споделя всичко, пък и като че ли, не е нужно да занимаваш прекалено много хората със себе си, защото иначе ще трябва да седна и да напиша книга, както ме посъветва приятелката ми. Може пък да се получи интересна история или просто поредната човешка история. Всеки си има своите истории и си ги подрежда грижливо в някое чекмедже  или на някой рафт в кухнята.  Не знам как така се получава, сигурно е съдба, моята съдба, но всяко нещо се появява супер интересно в живота ми, не ми е скучно, но го разбирам след време. Тази супа също си има своята дълга  история. Понеже не е моята история, затова не мога или мога, но по- скоро не искам да я споделя, защото така е редно, да запазим уважение към чуждите истории, които са ни споделили. Да оставим историите да си почиват там където са и да отидем в моята кухня. Там ще ви разкажа, как тази супа се появи в моето меню и се настани трайно там.

Супа и то не каква и да е, а много лесна, много бърза и мноооооого вкусна. 

Преди пет месеца я опитах за първи път на обяд при една испанка и след първата лъжица, първите ми думи, последвани  от поток от думи 🙂 🙂  бяха “Какво има в тази супа???“  Толкова бях изненадана или пък не, от простотата на нещо толкова вкусно, че веднага купих зеленчуците и се пробвах в моята кухня. А зеленчуците…. Защо забравените зеленчуци? Я сега се замислете, колко от вас използват пащърнак и алабаш в кухнята си ??? ….. Защото аз, преди да опитам тази супа, никога. Голяма грешка. Малко за тях можете да прочетете тук . Тези два забравени зеленчука променят изцяло вкуса на всяка манджа. Ето как започнах да я правя всяка седмица. Оказа се, че това е най- новият ми приятел, който ме спасява напоследък, винаги имам нещо вкусно и полезно в хладилника, защото и аз си имам дните, когато не ми се готви, поради една или друга причина. Има и още една причина винаги да имам тенджера с нея в хладилника. Вече се уморих да се боря със семейството ми, кой какво да яде и до колко това ще им навреди. Знам, че каквото и да изберат, поне едно нещо са хапнали, което  да е добре за тях. Така и вълкът сит и агнето цяло 🙂 😉

 Та дайте сега да видим какво е нужно и как се прави тази супа, която ми открадна сърцето.

Продукти

1 броколи

1 тиквичка

1 корен пащърнак

1 глава алабаш

2 моркова

1 кромид лук

2 бр лук ешалот

4 бр праз лук (бялата част)

4 скилидки чесън (може и повече)

черен пипер

сол

1,5 л вода

dsc_0064-copie

… и целина

dsc_0066-copie

Зеленчуците се почистват и нарязват …

няма значение как, ще се пасират, просто ги нарежете така, че да ви е удобно на вас и да не си губите излишно времето

Поставят се в тенджера и се заливат с предварително кипналата вода. След като водата кипне отново със зеленчуците, се намалява котлона и се оставят за 10-ина минути. Трябва да са леко сварени зеленчуците, да останат хрупкави, почти сурови.

dsc_0068-copie

Пасират се и супата се овкусява със сол и черен пипер.

dsc_0070-copie

**Опитвайте, защото трудно се намира баланса със солта при разнообразието от зеленчуци. Ако не е добре овкусена, супата ще си загуби цялата магия.

** Пробвала съм и с други подправки…. НЕ, само сол и пипер са си напълно достатъчни . Всичко останало променя и закрива вкуса и най- вече аромата на  зеленчуците, а точно в това се крие чара  на супата.

**Ако искате можете да добавите накрая малко кубче, колкото орех масло. Обаче и без него си е екстра, аз не намирам кой знае каква разлика , затова при мен няма масло.

** Супата може да се съхранява до 4-5 дни в хладилника ( най-отдолу, там е най- висока температурата, студено искам да кажа 🙂  ) или да се замрази в кутии и само да се притопля. Така правех по време на химиотерапята ми, защото не знаех какво ще ме очаква на следващия ден. Някои манджи си променят вкуса след като веднъж са били замразени . Това е хубавото при тази супа, че в този случай си запазва всички качества. Така може да се приготви и по-голямо количество. 

dsc_0079-copie

Реклами

Супа от потимарон

DSC_0724

Към всяка рецепта написвам по някоя думичка, защото … само да знаете какви истории се крият зад приготвянето им, но не мога да излагам на показ всичко, защото не е и нужно, но тук просто нямам какво да казвам. Искам да си запазя рецептата във виртуалната ми кухня както я приготвям към днешна дата.

Харесвам си и спомена от миналото Velouté de potimarron, но настоящата рецепта  по нищо не отстъпва на старата. И двете са много вкусни.

Тиква

( потимарон, малка, 3/4 от нея )

12189782_872276046201991_6336441067280429371_n
1 стрък праз лук
2 главички лук ешалот
2 скилидки чесън
1 малък морков
3 стебълца целина
1/2 червена чушка
1/2 жълта чушка
1 с.л. доматено пюре с лук и босилек
сол
черен пипер

(микс)
съвсем малко масло

(за накрая)

Всички зеленчуци се нарязват … на две, на три. Поставят се в тенджера и се заливат с кипната предварително вода.

Общо количесто се получи 3л.
След като тиквата се свари, се добавя доматеното пюре. Всичко се пасира и се овкусява със сол и черен пипер.

Когато се изключи котлона се добавя маслото

12219411_872272132869049_8645092346233924434_n

12189139_872272269535702_7440789312026213250_n

Супа от броколи

Който е прочел някоя и друга рецепта тук, вече знае как приготвям супи.

Начина на готвене е почти винаги един и същ, само продуктите са различни.

Така и с днешната супа. Това съчетание на зеленчуците ми хареса много и затова си го запазвам, като рецепта, тук.

Тези от вас, които се решат да си я приготвят, надявам се да ви хареса толкова, колкото и на мен 🙂

DSC_0786 - Copie - Copie

Какво ще ви е нужно

1 голяма глава броколи

3 клонки целина

(от тези по-дългите)

2 стръка праз лук + зелената част на още 2

1 голям лук ешалот

2 моркова

(средни)

1/2 от зелена чушка

3 скилидки чесън

1,5 л вода

сол

микс черни пипери

мащерка

риган

масло

Всички зеленчуци се почистват и нарязват. Вече знаете, че няма значение как ще бъдат нарязани, след като ще се пасират. Поставят се в тенджера и се заливат с вече кипналата вода.

Оставят се за 10-ина минути да покъкрят на слаб огън.

Не трябва да се готвят много и да омекват прекалено. Става съвсем различен вкус, а и знаете, че при мен водещото правило е, колкото се може по-малко готвене. Така и супата след това има по-свеж вкус. Обаче това са си мои виждания и вкусове 🙂

Пасират се зеленчуците и се подправят на вкус с подправките и солта.

Добавя се и маслото. Количеството… колкото ви се откъсне от сърцето, при мен по икономично, да не казвам скръндзаво 🙂

Това е, супата е готова.

Не се връща на котлона за допълнително готвене, след като сте добавили подправките

DSC_0782 - Copie - Copie

Много бърза, много свежа, много полезна и … много вкусна.

DSC_0787 - Copie - Copie

Леща и то гореща

Кой не знае как се прави леща?

DSC_1206

Всеки знае разбира се и всеки си има любим начин на приготвяне.

Сега искам да ви покажа или по- точно, ще ви разкажа как аз правя леща. Не бях решила да пиша за нея, затова и нямам снимки на приготванято ѝ. Следващия път ще снимам и ще ги добавя. За сега ще я видите само в завършен вид.

DSC_1218

И разказа ще започне така

1 купичка леща

(купичката е с вместимост 300мл)

1 чушка

( От тези дето са като камби и ги продават по трички, зелена, червена, жълта. На мен най -много ми харесва с червените, но я правя с каквато имам на момента)

1  средно голям морков

1 голяма глава кромид лук

2 малки главички лук ешалот

1 клонка целина

2-3 скилидки чесън

1 с. л. пюре от чушки

2 с. л. доматено пюре

(аз използвам едно което е с лук и босилек)

3-4 с. л. Мaizena

( царевично нишесте за уплътняване на супи, сосове)

1,5 л вода

микс от пипери

джоджен/мента

сол

1 с. л. олио от фъстъци

В тенджера се поставят почистените и нарязани зеленчуци: чушка, морков, лук, ешалот, целина, чесън. Заливат се с кипнатата предварително вода ( това става в електрическата кана). След като водата кипне повторно, котлона се намалява на най-ниската степен и зеленчуците се оставят да къкрят до готовност, за около 10-15 мин.

Сигурно ви прави впечатление, че всеки път споменавам времето. Обичам да знам какво време ще ми отнеме приготвянето на едно ястие. Така мога по- добре да се организирам. 

След като зеленчуците са омекнали, не е и нужно много да са сварени, защото ги … пасирам. Трябва да са толкова сготвени, колкото да могат лесно да се пасират, но да не са разкашкани.

По- малко готвене, по-добре за нас 🙂

След като зеленчуците са минали през пасатора, тенджерата се връща на котлона и се добавя лещата. Добре е да си я накиснете за  няколко часа или поне за през ноща, но когато няма време става и така.

Когато видите, че лещата е сварена, внимавайте да не я изпуснете и да стане на каша, че никак не е хубава гледката се добавят  доматеното пюре, чушковото пюре и Мaizena-та разтворена в малко студена! вода. Разбърква се добре.

*Ако не отговаря на вашето желание за гъстота на супата, добавете още малко от нея, но !!!

 винаги разтворена в студена вода преди това .

Това ми харесва на Мaizena, разтваря се веднага в студената вода, без да остава на бучки. А в супи и сосове, течноста става плътна без да се утежнява с гъстота, ако ме разбирате какво искам да кажа. С две думи, предпочитам я пред брашното за уплътняване на супи и други такива манджички.

Оставя се да покъкри на слаб огън 5 мин. Подправя се със солта, пиперите, джоджена и се оставя за още

5 мин на котлона, след което се изключва и се добавя 1 с. л. олио от фъстъци.

Тук са много подходящи като подправки и

Bruschetta con mango

Хариса- пюре от люти чушки

Ras el hanout (раз ел ханут)

Aко ги нямате, разбира се, че не е фатално, затова и ги добавям накрая. С тях обаче е по-хубаво 🙂

И ето това е моята … Леща гореща

DSC_1230

Мусака

DSC_0851

Мусака, не гръцка … българска.

Това ястие по тукашните ширини се свързва винаги и единствено като гръцко. Във всеки разговор с белгийци или други чужденци,  когато сме коментирали различните кухни,  винаги се стига и до мусаката. Какво е тяхното учудване, че и ние си имаме мусака и тя  НЕ е с патладжан 😉

Признавам си не ми е било в плановете да показвам мусака. Не само с нея се получава така при мен. Дали, защото съм израснала с тези традиционни манджички и не, не че не са вкусни или пък са маловажни, но всеки ги знае и си има свой начин на приготвяне. Затова не мисля, че представляват кой знае какъв интерес.  Обаче друг е повода … даже не един , а два да споделя моята рецепта, затова ще се намърда и тя на станиците на този блог …

DSC_0822

Където кухнята става емоция

Да знаете, че всяка рецепта се появява тук в следствие на някаква емоция, защото самата аз съм такава една, емоционална. И един боб предизвика наскоро много чувства, но нека да останат някои емоции лично за мен. Какво подтикна да се появи тук и тази рецепта. Първо, интереса, който предизвиква начина ѝ на приготвяне всеки път когато някой ме попита и второ … Един обикновен разговор с дъщерята на една приятелка. Младо момиче, което много добре се справя в кухнята, може да прави куп завъртяни неща, но каза, че ето всъщност не знае как се прави мусака.  Понеже и двете сме на гребена на една и съща  вълна,  това храната ни да бъде приготвена здравословно, ето споделям тайната ми рецепта  на това вкусно ястие.  Дано и на вас да ви хареса този  начин на приготвянето му, както се харесва на моето семейство … те всъщност не са яли по друг начин приготвена мусака. Взимайте остър нож и да се залавяме да готвим.

Продукти

500 гр кайма

картофи

1/2 зелена чушка

1 голям морков

1 глава кромид лук

1 главичка лук ешалот

1 с. л. доматено пюре

сол

черен пипер

(микс)

чубрица

Заливка

3 яйца

(био)

3 с. л. оризово брашно

500 гр кисело мляко

(био)

Картофите, моркова, чушката и лука се нарязват на малки еднакви кубчета. Поставят се в тавата в която сте избрали да готвите.

DSC_0736

***Не съм дала точно количество на картофите. Тука малко на око. Някой харесват мусаката с повече картофи, а други пък предпочитат каймата да доминира. Така че вие сами ще прецените колко картофи са ви необходими.

Каймата …

Поставя се в тенджера и се налива топла вода, не гореща. С ръка се разбърква, за да се раздели каймата във водата.

Трябва да стане ето така.

DSC_0745 DSC_0746

Поставя ce тенджерата на котлона и се готви на висока температура. В момента в който заври се намалява температурата и се оставя да къкри, както му казват. В началото се бърка постоянно, за да остане  каймата на еднакви части.

*** Харесвам да бъде така, защото след това се разпределя равномерно измежду картофите.

DSC_0751 DSC_0753

Когато се появи пяна се обира с една лъжица и се изхвърля.

*** Отпенвам докато водата остане чиста

Оставя се да къкри без повече да се бърка за около 10-15мин. Добавя се доматеното пюре и се оставя за още 2-3 мин на котлона.

DSC_0759

И след това  се изсипва при нарязаните зеленчуци. Виждате ли как става каймата 🙂 Това е и целта.

DSC_0761

Подправя се със солта,черния пипер и чубрицата. Разбърква се всичко да се разпредели равномерно и се поставя в добре загрята фурна.

DSC_0764

Градусите според вашата фурна. Пече се докато зеленчуците са готови и течността изври. Трябва да се запече добре, но не да изгори.

*** Разбърквам внимателно от време на време, за да може по-бързо течността да се изпари.

През това време се приготвя заливката.

Поставят се яйцата, оризовото брашно и киселото мляко в ето тази джаджа.

Много удобна в случая, иначе предназначението ѝ е да се приготвя винегрет.

DSC_0769

Преди да си я купя използвах пасатора за тази цел.

Добавя се малко сол и черен пипер и се раздрусва енергично,

DSC_0770

докато се получи това нещо.

DSC_0772

Когато мусаката се е запекла добре, в случая ето така

DSC_0777

се залива с приготвената млечна смес

DSC_0793

и се връща във фурната докато се получи хубав златист цвят.

DSC_0799

Това е,

ето я и нея … моята мусака 🙂

DSC_0803

И в заключение на всичко до тук:

*Не използвам олио, защото каймата има мазнини (на горните снимки се вижда), които според мен са си напълно достатъчни. По никакъв начин не се усеща липсата им в ястието. 

*Не пържа нищо.

*Киселото мляко е по-добрия избор от прясното мляко.

*Оризовото брашно няма глутен и заливката става много лека и пухкава. С обикновеното брашно става леко гумена.

*Самото ястие приготвено така не става нито сухо, нито мазно, както когато се пържи всичко. Дори и да ви остане за следващ ден и се наложи да притопляте, ще бъде така все едно току що сте го направили.  

С една дума … мусаката става много лека и приятна на вкус.