Пълнозърнест ръжен хляб със сушени плодове

Ммммм… 🙂

Мисля го от  дълго време, а повода за него е  един друг хляб  Pain aux fruits, който си купувам от време на време, когато имам път към една хлебарница в другия край на Брюксел.

Имах оформена идея в главата какъв искам да бъде моят хляб… По възможност пълнозърнест, ръжен (предпочитах го), да е без мая, без глутен… е много исках.  С брашното което мислех да използвам, нямаше как да се изпълнят моите претенции, затова има  участие на глутен, колкото и да не го искам. С времето се уверих, не че съм някоя супер готвачка, но при правенето на хляб си има някакви правила/химия.  Спазиш ли законите на тези правила, няма как да не се получат нещата. Подходих уверено и въпреки това имаше частичка в мен, която не беше много сигурна. Така или иначе няма нищо сигурно в живота, та камо ли в един експеримент. От друга страна вече беше всичко в главата ми и знаех точно, какво и как трябва да направя. Това малко като някакво прозрение… 😉 🙂  Доволна съм от резултата, повече от доволна… направо съм щастлива, защото вътрешното ми усещане и интуиция не ме подведоха за пореден път. Kолко малко му трябва на човек , един хляб и щастието е налице.

Хайде сега да ви запозная и вас с това мое щастие

Продукти

* трите вида брашно са био

200 гр пълнозърнесто ръжено брашно

100 гр бяло брашно Т65

100 гр оризово брашно

1 с.л. смляно ленено семе

4 гр Gomme de guar ( Гуарова гума)

2 щ сол

250 мл вода

2 с. л. олио от рапица

Сушени плодове

кайсии

стафиди

смокини

фурми

Ядки и семена

*ядките и семената са сурови

орехи

слънчогледови семки

тиквени семки

сусам

чия

микс семена

(кафяв лен, жълт лен, маково семе, просо, слънчоглед, сусам)

Първоначално мислех да меся на ръка. Идеята отпадна, защо? Защото, който е работил с  ръжено брашно и то пък пълнозърнесто ще знае колко трудно се получават нещата с него, да не кажа, че и много често, може и да не се получат. За това и не става да се използва само то като вид брашно.  Трябва да има една част друго брашно с глутен, което да подбутне малко нещата. Затова в рецептата присъства бялото брашно, но от друга страна исках да олекотя тестото откъм присъствие на глутен и избрах оризовото брашно. Получи се  баланса, който исках и търсех, но това го разбрах чак след като опитах готовия хляб. С брашното всичко беше ясно и така, реших да използвам машината за хляб.

Трите вида брашно, смляното ленено семе, гуаровата гума и солта се смесват и разбъркват добре. Сушените плодове се нарязват на по- едри парченца и се добавят към брашното. Орехите се нарязват също на едри парченца. Не е нужна прецизност. Нарязаните орехи и семената се прибавят към останалите продукти.

Всичко се разбърква добре.

В контейнера на машината за хляб се изсипват водата и олиото от рапица. Прибавя се и брашното.

Избрах програма за хляб със захар, като първоначално мислех хлябът да се изпече в машината. НО, всеки път има едно но, вече съм патила с ръжено брашно, а и за първи път трябваше да разчитам изцяло на гуаровата гума за втасването. Знаех, че ще имам нужда от време, много време или по- точно да бъде достатъчно, за да се случат нещата както трябва. Видя ми се много кратка тази програма 2h56 и на всички останали програми, които има машината. Реших да я използвам да бърка и да пека във фурната. Така дадох старт. 

Тук една забележка… и на машината и беше трудно да замеси тестото, затова и помагах през цялото време с една шпатула. Солидарност 🙂

Получи се това

Когато приключи бъркането, тестото се прехвърля на дъска /плот и се оформя с ръце, колкото е големината на формата, която сте избрали.

Не се добавя допълнително брашно, сложете си ръкавици, за да не ви залепва по ръцете.

Не трябва да бъде голяма формата, хляб чудо… няма да стане.

Моята форма е с размер 21см/10,5см

Оформеният хляб се поръсва със сусам и слънчогледови семки, като се притискат леко с ръка, да могат да се закрепят за тестото. Иначе по време на печенето всичко ще падне.

Поставя се формата в достатъчно голяма найлонова торбичка и се затваря с клипс. Оставя се така, докато тестото удвой обема си.

При мен това се случи за около 2часа и 30мин. Поставих обаче формата върху радиатора, за да се застраховам един вид. От време на време отварях да контролирам нещата, а и да видя дали изобщо ще втаса. Колко много се зарадвах като видях, че се получава, нямате си на идея. Емоции не ми липсват.

За да не прецакам накрая всичко се отказах от снимките след като видях, че хлебчето е готово и направо го сложих да се пече в предварително загрята фурна на 190° за 40мин.

След като се изпече и извади от фурната се оставя върху решетка до пълното му охлаждане.

Уф 🙂

 Tова е историята около този  Ръжен хляб със сушени плодове

Сега моето хлебче даже повече ми харесва от този, който си купувам и много съм доволна от този факт. Ще видим какво ще кажат и децата, че те имат база за сравнение, но това утре.

Това е  от утрото

В резюме

Хлябът е много приятен на вкус. Няма как да се опише усещането от него, просто чуден. Няма да ви стане тежко от него. Влажен и тежък хляб е и затова е хубаво да се реже на тънички филийки. Най-добре това да става с машина, иначе трудно. Когато се нареже изглежда като глетав, но не е. Затова снимах само отчупено парченце, за да добиете по -добра представа как изглежда.

Лесен сладкиш с ябълки

Това е сладкиш за бързо отреагиране, както му казвам аз.

Много лесен за приготвяне и с продукти които всеки има под ръка. Вкуса е без коментар. Всеки опитал го е във възторг и си тръгва с рецептата. Така че, ако искате да шашнете гостите това е десерта. Обичам такива рецепти, леснички и бързи. Рецептата за този сладкиш я видях в това video на списанието 750 Grammes и от три години това е една от най-любимите ми рецепти. Мисля, че когато го пробвате ще стане и вашата любима рецепта. Разбира се аз съм попроменила някои съставки. Промените които съм направила  с нищо не са повлияли на сладкиша, напротив, доста по-лек е, а и не са кой знае какви.  Ще ви напиша продуктите както са във видеото и продуктите на един от моите варианти. Така ще имате избор, но както и да го направите, все е хубав. Единствената ми забележка е, че в оригинала си захарта за мен е твърде, твърде много и не защото сега не трябва да ям захар, наистина идва прекалено много.

По принцип това е начина по който го правя, но в днешната рецепта съм използвала *кокосова захар 

  

 Беше интересно как ще се получи с нея.  Няма кой знае каква разлика освен, че самият сладкиш стана доста по -тъмен на цвят … тъмно кафяв карамел 😉 ( и на мен пак ми беше много сладко, бих намалила още захарта, но Жорко пък каза, че не било този път много сладко… така че на вкус и цвят си знаете 🙂  ). Понякога използвам и различни видове брашна, зависи на какъв кеф съм,  споменала съм един от тях,отбялязани са със ( *) Днешната рецепта е направена с тях. Много ми харесва също с брашно от елда на мястото на оризовото/бялото брашно.  Смело можете да експериментирате с брашната и да откриете на вас как ви харесва.

Ето я и рецептата:

От видеотo

150 гр брашно

130 гр захар

100 мл прясно мляко

2  яйца

1 п (7гр) бакпулвер

60 мл олио от фъстъци

2 или 3 ябълки

1 щ сол

За крема

80 гр масло

100 гр захар

1 яйце

Моя вариант

150 гр пълнозърнесто брашно Т150

                                                                                                  или

* 100 гр пълнозърнесто брашно Т150   

* 50 гр оризово брашно  ( или бяло брашно Т65)

* 40 гр кокосова захар/ тръстикова захар

100 мл вода

2 яйца ( био)

1 п (7гр) бакпулвер

60 мл олио от фъстъци

2 ябълки

(ако са по-малки 3 )

1 щ сол

1 шепа стафиди

* Четири подправки / канела

За крема

80 гр масло

*40 гр  кокосова захар / тръстикова захар

1 яйце ( био)

Като опция може да се добавят:

Настъргана кора от лимон

Ядки

Парченца шоколад

*Добавяла съм и орехи, също е много вкусно, но малкото дете не ги обича. 

                                                                                    В купа се слагат :

Брашното ( брашната в днешната рецепта, които са отбелязани със * ), бакпулвера ( бакпулвера го изсипвам в една цедка за чай и го минавам през нея, защото остават бучици, които не се разтварят в сместа и като се изпече си остават така и нито ми харесва, нито пък е приятно)

Разбъркват се да се смесят добре.

Прибавя се солта, захарта и яйцата. Разбърква се.

Не ви е нужен миксер, аз бъркам … виждате на снимката с какво. Една вилица ще свърши същата работа

Изсипва се олиото и водата.

Разбърква се да се получи като кексово тесто ( и да е малко редичко, да не ви притеснява това).

В тавичка с размер 22 см се застила хартия за печене. Изсипва се сместа . Потупва се леко тавата, за да излезе въздуха и да се разпредели еднакво сместа. Обелват се ябълките и се почистват от семките. Нарязват се на по- едри парченца. Подреждат се върху сместа. Поръсват се с четирите подправки ( ако нямате тази подправка използвайте канела) и стафидите.

Поставя се да се пече в предварително загрята фурна на  180° около 30-40 мин

През това време се приготвя крема

В купичка се смесват разтопеното охладено масло, яйцето и захарта.

Разбърква се хубаво, ще се получи като крем.

Проверяваме сладкиша с един нож, като го бодваме и ако излезе сух значи е готов.

  

Залива се с крема

( преди да се залее, кремът трябва да се разбърка добре )

  

Връща се във фурната за още 10-ина минути. Може и 15 мин, зависи от фурната как пече. Когато го проверите, крема,  една част от него се абсорбира от сладкиша, а другата остава като карамелена коричка отгоре.

Така ще разберете кога е готов.

*Не го оставяйте прекалено много във фурната след като сте добавили крема, защото ще загуби този ефект, да остане сочен. Аз се подлъгах за първи път заради цвета който стана от кокосовата захар и го оставих 5 мин в повече. Според мен стана леко сух, но останалите 7 човека, които го ометоха казаха, че нищо подобно не било, но имайте го напредвид все пак при печенето.

Изважда се от фурната след като е готов  и се оставя да се охлади. Хващате крайчетата на хартията и лекичко, внимателно изваждате сладкиша върху решетка.

Вкусен е както леко охладен, така и напълно изстинал.

Върви много добре в компанията на сладолед, ванилията е много подходящ, но да бъде с не много силен вкус, защото ще прикрие аромата и вкуса на сладкиша. Това са си някакви мои виждания, които не сте длъжни да спазвате 🙂

А и без сладолед си е екстра

Бисквити с мюсли и банани

Когато си фен на сладкишите,а осъзнаваш,че захарта е най-големия ти враг,никак не е лесно.  Ето това са моите бисвитки. Напълно отговарящи на моите изисквания. Да е сладичко,ама без захар и мляко,няма и брашно. Направо в десятката. Случайно попаднах на рецептата в интернет пространството и бях най-щастливия човек. Не ми беше нужно много време, за да  ги направя и без капка угризение да изям  почти всичко.

В повечето рецепти,които ми попаднаха бяха приготвени с овесени люспи,но аз съм използвала мюсли в което няма добавени захар и глюкоза.Сушени плодове,които да  придават сладост и свежест. За да има и малко контраст избрах горчивината на 99% черен шоколад (ето това е моята глезотийка от  която мога да си позволя едно квадратче на ден) Самите бисквитки стават меки с леко дъвчаща структура.

1 ч.ч. мюсли

(смлени с блендер)

2 банана

златни стафиди

червени боровинки

черен шоколад 99% какао

(нарязан на малки кубчета)

Стафидите и боровинките е добре да се накиснат във вода,колкото повече ,толкова по-добре.Сушените плодове се обработват с много захар,която се нарича скрита захар.Тя е много по- вредна от малко количество нерафинирана захар.Има вратички през които да се промъкваме все пак.След като се уверим ,че сме се отървали от вредните неща полепнали по плодовете ги отцеждаме добре.Бананите се намачкват с вилица.В купа се поставят  всички продукти и се разбъркват добре.В тава застлана с хартия за печене се оформят малки купчинки и се притискат.Лично на мен ми харесват, когато са малко по-тънички.И това е.

           Загрява се фурната на 180° и се пекът за около 15 мин.То не е точно и печене ,а по скоро сушене.

Моята фурна е по- слабичка и  отиват повече от 15 мин за изсушаването . Ако желаете да придобият по- златист цвят просто ги наблюдавайте и оставете за повечко време във фурната.

.